Определение № 13426 от 30.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12028/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ГРАЖДАНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ, ПРАВА И КУЛТУРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО НА БАЛКАНИТЕ срещу Определение № 24199/14.07.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 3542/2025 г. С обжалваното определение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, е спряно производството по адм. дело № 3542/2025 г. по описа на АССГ до приключване на производството по тълкувателно дело № 6/2024 г. с решение на Общото събрание (ОС) на съдиите от Върховния административен съд (ВАС). Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно. Излага съображения, в подкрепа на становището си, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Сочи, че спирането на производството представлява нарушение на правото на справедлив процес, тъй като първо се препятства разглеждането на делото в разумен срок, и второ искането за спиране произхожда от насрещната страна в процеса, която принадлежи към институцията, която е направила искането за образуване на тълкувателното дело. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател се представлява от адв. Кашъмов. Ответникът по частната жалба я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Ответникът се представлява от юрк. Димитрова. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е посочил, че му е служебно известно, че по искане на главния прокурор на Република България пред ВАС е образувано тълкувателно дело № 6/2024 г., въпросите на което са относими към предмета на настоящото производство. Поради това е приел, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото. Определението е правилно. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е писмо рег. № 694/2024 г. – ГП PRB2025275515490/31.01.2025 г., издадено от заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП), с което е отказано предоставяне на достъп до информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), на информация свързана с конкретни жалби или сигнали, подадени до прокуратурата. Отказът е мотивиран с това, че достъпът до информация, свързана с разследване на престъпления в хода на наказателно производство, се осъществява по ред и начин, предвидени в НПК, като актовете на прокурора, съставени и съхранявани по повод извършени процесуални действия по разследването по конкретен случай не попадат в приложното поле на ЗДОИ. В АПК, в редакцията му към постановяване на обжалваното определение, няма правно основание за спиране на съдебното производство, поради което е приложим чл. 229 ГПК с предвидените хипотези. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК задължава всички съдилища, които разглеждат дело да го спрат, ако в същия съд, или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Производството по чл. 128 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) приключва с решение, като даденото разрешение има задължителен характер за съдилищата и се прилага във всички случаи, в които съдилищата прилагат тълкуваната правна норма. Когато с тълкувателното решение се дава отговор на правен въпрос, от който зависи правилното решаване на висящото дело, обусловеното дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Законодателят не посочва какво трябва да е обуславящото дело - по индивидуален правен спор, за съответствие на правната норма с Конституцията на Република България пред Конституционния съд или както е в случая - тълкувателно дело при противоречиво прилагане на закона. Това е така, защото принципът за законност важи еднакво и за първоинстанционния и за касационния съд. Неприложимо е Тълкувателно решение №8/7.05.2014 г. по т. д.№ №8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първа инстанция. Посочената разпоредба чл. 292 ГПК не се прилага субсидиарно за административното правораздаване. Нито в ЗСВ, нито в АПК е предвидена възможност състав на касационната инстанция да може да сезира ОС на колегиите на Върховния административен съд за издаване на тълкувателно решение по противоречива съдебна практика на административни съдилища. Преюдициално е това дело, по което разглежданият правен въпрос е от обуславящо спора значение. Пред Върховния административен съд е образувано тълкувателно дело № 6/2024 г. по следните въпроси: 1.Условията и редът за достъп до обществена информация по ЗДОИ приложими ли са за получаване на достъп до информация, създавана, събирана и съхранявана от прокурор в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследване ?...3. Актовете на прокурора, съставени в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследването или на действия, следващи завършване на разследването, представляват ли обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ?...5. Длъжен ли е административният орган да извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на искане за предоставяне на достъп до информация, която е създадена, събрана или съхранявана от прокурор по прокурорска преписка или досъдебно производство? Отговорът на поставените въпроси обуславя правилното решаване на спора по делото. Спирането на делото от административния съд е важно правомощие в случаите, в които делото се разглежда на една единствена съдебна инстанция, както е при спорове по реда на ЗДОИ. Дело, което се разглежда само на една съдебна инстанция, ако не бъде спряно до приключване на тълкувателното дело, даденото по-късно разрешение с тълкувателното решение няма да може да бъде взето предвид, а друг ред на защита няма. Това е така, защото в чл.239 АПК не е посочено като основание за отмяна на съдебен акт издаденото тълкувателно решение по прилагане на правна норма, въз основа на която вече е решен конкретен правен спор. Спирането на дело от първоинстанционен съд, който е първа и последна инстанция по спор, решаването на който е обусловен от разрешаването на правния въпрос, предмет на тълкувателно дело, обезпечава еднаквото прилагане на закона при спазване на чл. 4 АПК. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение