Определение № 10288 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8679/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Г. В. В., против определение № 1740/21.05.2024 г. постановено по адм. дело № 50/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е върната частната жалба на В. против определение № 471/09.02.2024 г., постановено по същото дело. Иска се отмяна на определението като неправилно. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и в срока по чл. 230 от АПК Разгледана по същество е основателна. Г. В. В. е подал частна жалба против определение № 471/09.02.2024г., постановено по адм. д. № 50/2024г. по описа на АС Велико Търново. С разпореждане по хода от 05.03.2024 г. съдът е оставил без движение жалбата, указвайки на жалбоподателя, че в седемдневен срок следва да внесе държавна такса от 30 лв. по сметката на ВАС за образуване и разглеждане на дело. С молба жалбоподателят е поискал да бъде освободен от държавна такса. С определение №1177/ 02.04.2024г., постановено по адм. дело № 50/2024 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, административният съд е отхвърлил молбата на В. за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса от 30лв. по депозираната частна жалба. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба пред Върховния административен съд, който с определение № 5901/14.05.2024г. по адм. дело № 4490/2024 г. по описа на същия съд, е оставил в сила атакувания съдебен акт. Първоинстанционният съд не е извършвал други процесуални действия, а е постановил оспореното пред настоящата инстанция определение, с което е върната частната жалба на В. против определение № 471/09.02.2024 г., постановено адм. д. № 50/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Определението е неправилно. Съгласно чл. 213а, ал. 1, изречение второ от АПК първоинстанционният съд връща частната жалба, ако в определения срок не са отстранени несъответствията с изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. В тази връзка, за да е правилно връщането на частната жалба, следва да е констатирана нередовност и да са дадени указания от съда и начина и срока за отстраняването й. Жалбоподателят се е възползвал от процесуалната възможност, предоставена в АПК, да поиска освобождаване от държавна такса, по което видно от данните по делото е налице отрицателно произнасяне. Производството по обжалване на отказа за освобождаване от държавна такса е преюдициално относно дължимостта й по чл. 235а АПК. След като отказът за освобождаване от държавна такса е влязъл в сила, вече може безспорно да се установи, че таксата е дължима и това поражда задължение за съда, при приключил инстанционен контрол по чл. 213а, ал. 7 АПК, да даде указания по чл. 213, ал. 1 АПК да бъде отстранено несъответствието на частната жалба по чл. 213, т. 3 АПК в определен от него нов 7-дневен срок. Като не е дал нови указания по чл. 213а, ал. 1 АПК, съдът е постановил процесното определение за връщане на частната жалба при съществено нарушение на посочената разпоредба, което е неблагоприятна правна последица за жалбоподателя. С оглед горното определението следва да се отмени, а делото - да се върне на първоинстанционния съд за даване на указание за отстраняване на нередовността на частната жалба по чл. 213, т. 3 от АПК в нов 7-дневен срок. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,