Решение № 1855 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11353/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от К. Д. З., чрез пълномощник адв. Д. Ганев, за отмяна на влязло в сила на 26.08.2025 г. съдебно решение № 28227 от 26.08.2025 г., постановено по адм. дело № 8629/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Молителят навежда доводи за наличие на отменително основание по чл. 239, т. 3 АПК, по които претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът по молбата за отмяна – областният управител на област София, чрез процесуален представител, в депозирано по делото възражение оспорва молбата за отмяна и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за допустимо – подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлено искането /жалбата/ на К. Д. З. срещу неоснователно бездействие на областния управител на област София да възстанови положението, съществуващо до 12.06.2025г., като възстанови държането върху апартамент[ адрес], гр. София. Решението е постановено в производство по реда на чл. 294-298 АПК, като съгласно чл. 298, ал. 4 АПК това решение не подлежи на касационно обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване, на 26.08.2025г. Разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК, посочена като основание за отмяна, допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В искането за отмяна се сочи, че решаващият съд е отхвърлил жалбата на К. Д. З. против неоснователно бездействие на органа по изпълнението, като е приел, че е налице висящо изпълнително производство, по което се следват съответните изпълнителни действия, включително има издадено постановление № ОА23-73-37/12.08.2025г. за насрочване на принудително изпълнение на 09.09.2025г. В тази връзка се твърди, че посоченото постановление от 12.08.2025г. на областния управител на област София, в качеството му на орган по изпълнението, е отменено със заповед № ДС-20-11/29.08.2025г. на същия орган, както и че с влязло в сила решение № 33771 от 16.10.2025г. по адм. дело № 6006/2025г. на Административен съд София-град е отменено постановление от 22.05.2025г., поставило началото на изпълнителното производство. С оглед на гореизложеното се прави извод, че решението, чиято отмяна се претендира, е основано на актове /постановления/, издадени от органа по изпълнението, които впоследствие са били отменени, и съответно не е налице висящо изпълнително производство. Така наведените доводи са неоснователни. За да отхвърли жалбата срещу неоснователно бездействие на органа по изпълнението, съдът в производство по реда на чл. 294 и сл. АПК е приел, че от една страна е налице висящо изпълнително производство, а от друга – че защитата срещу бездействие на органа по изпълнението е по реда на чл. 298, ал. 3 АПК, и се дължи единствено по искане на взискателя, каквото качеството жалбоподателят не притежава. Видно е, че решението на съда не се основава на постановленията от 22.05.2025г. и 12.08.2025г., издадени от органа по изпълнението, както неоснователно се твърди от искателя. От данните по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира, се установява, че е налице постановление № ОА23-73-12/24.04.2025г. на органа по изпълнението, с което е разпоредено да се изпълни заповед № РД-20-00027/07.11.2019г. на областния управител на област София за изземване на недвижим имот – частна държавна собственост, подробно индивидуализиран, от К. Д. З. и Д. К. З., определен е срок за доброволно освобождаване на имота и при липса на доброволно изпълнение е насрочена дата за принудително изпълнение. Следователно постановленията от 22.05.2025г. и 12.08.2025г. на органа по изпълнението са издадени в рамките на висящ изпълнителен процес, чието начало е поставено с постановление № ОА23-73-12/24.04.2025г., и съответно тяхната отмяна не води до извод, различен от възприетия от решаващия съд, а именно, че е налице висящ изпълнителен процес. Наред с това, както беше посочено, административният съд е мотивирал преценката си за неоснователност на жалбата, като е приел, че защитата по реда на чл. 298, ал. 3 АПК срещу бездействие на органа по изпълнението се дължи единствено по искане на взискателя, каквото качество жалбоподателят, настоящ молител не притежава. От изложеното е видно, че решението, предмет на искането за отмяна, не се основава на актове, които впоследствие са били отменени, и не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. По тези съображения искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 3 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 249 АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, при равностойност 102 евро, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,