Определение № 168 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2009 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 15.05.2009г. на М. Г. Г. на влязлото в сила определение от 19.02.2009г. по ч.гр.д. № 60/2009г. на ВКС-трето г.о. за потвърждаване разпореждане от 05.12.2008г. по гр.д.073/2008г. на Пловдивски АС за връщане касационна жалба на същия. Ответникът М. Д. Г. поддържа, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. приема, че молбата за отмяна не следва да бъде разглеждана по същество, тъй като актът, който се атакува с нея не подлежи на отмяна. На отмяна подлежат само необжалваеми и ползуващи се със сила на присъдено нещо решения, а не и определения, свързани с движение на производството по делото. Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила неправилни решения и то когато неправилността се състои на изчерпателно изброените в чл.303 ГПК причини, т. е. на тези съдебни актове, с които се дава окончателно разрешение на въпросите, свързани със съществуването или несъществуването на спорното право. С определенията по движението на делото не се поставя край на производството, поради което те не подлежат на отмяна. Определението за връщане на касационна жалба също не се отнася до съществото на делото. С него не се дава отговор на свързаните със спорния предмет въпроси. Затова законът не е предвидил възможността да се иска отмяната по реда на чл. 303 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът