Решение № 951 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16016/2011 г.

Решение № 951 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16016/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 267 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по касационна жалба от Красимир Тодоров Димитров и Славчо Шанков Георгиев против решение от 09.11.2011 г. на Административен съд Монтана, първи състав по адм. дело № 600/2011 г. с което се потвърждава решение № 227/25.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия Вълчедръм за избор на кмет на с. Долни Цибър, област Монтана. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът е нарушил процесуалните права на страните като не допуснал гласни доказателства за установяване на нарушения на изборния кодекс във връзка с начина на провеждане на изборите. Твърдят се нарушения, свързани с начина за обявяване на решенията на ОИК тяхното съдържание форма и подпис. Тези обстоятелства не са били преценени от административния съд и единственото изложение в мотивите по този въпрос е, че жалбите не доказват в съдебното производство нарушението на реда и организацията на изборите. Поддържат се възражения относно начина на предаване на изборните книжа, сверяване на протоколите и данните в тях съгласно описаната в ИК процедура. Твърди се и нарушение на процедурата по съставянето на протоколите, като членовете на избирателната комисия нямат право да откажат подписването му с освен с особено мнение. Поддържат се и доводи, че в изборния ден са подавани жалби по които ОИК е взела решение, но поради неясното публикуване на същите, както и поради обстоятелството, че в деня на изборите ОИК следва незабавно да се произнесе и че част от решенията не подлежат на обжалване е ограничена възможността да упражнят правата си по административен ред. На следващо място в жалбата се поддържа, че е нарушено активното избирателно право на 140 избиратели от с. Долни Цибър, за което чл. на комисията е изложил писмени мотиви които доказателства съдът не обсъдил, нито пък е коментирал приложените решения на ОИК по повод и във връзка с подадените сигнали за нарушения на изборния процес. Твърди се и това, че съдът е постановил решението си при непълнота на доказателствата и при необоснованост на мотивите по приложените доказателства. Доводите в жалбата се поддържат по съображения изложени и в писмена защита. Ответната страна, Общинска избирателна комисия Вълчедръм не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна, Камен Шанков Димитров не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Поради липса на доводи за недопустимост на решението, а и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2, АПК, вр. с чл. 217, ал. 2 АПК липсват предвидените в закона основания, за да се приеме, че е налице недопустимо решение. Съдът е отговорил на съществената част от поставените в касационната жалба въпроси, които всъщност са по съществото на спора, при което не подлежат на касационна проверка. Установено е, че са гласували 100 процента от избирателите, заради което е неоснователен доводът за нарушено активно избирателно право. Сочените нарушения в първоначалната жалба не са били предмет на инстанционен контрол от страна на ОИК, респективно - ЦИК. Липсват и основания, за да се приеме за основателен доводът за допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързан с недопускане на свидетелски показания. Това е така с оглед казаното по-горе, а и защото не са оспорени по съответния ред и не се установяват нарушения при подписване на секционните протоколи, което не дава основание за съмнение, относно визираните в жалбата до АС, респ. изложените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба процесуално допустима като подадена в срока по чл. 267, ал. 8 ИК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторите срещу решение на ОИК Вълчедръм с което е обявен за избран за кмет на кметство с. Долни Цибър Камен Шанков Димитров. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението предвид нарушения на изборния кодекс поради което се иска обявяване на избора за недействителен. Съдът е разгледал жалбата по същество която приел за неоснователна. От доказателствата по делото установил, че в проведения избор за кмет на кметство с. Долни Цибър от регистрираните в избирателните списъци 586 избиратели са гласували 586, колкото е общия брой на намерените в избирателните урни бюлетини от които 560 действителни и 26 недействителни. Разпределението на действителните бюлетини е 304 за обявения за избран кандидат, 221 са за Карисимир Тодоров Димитров и 35 за кандидата Славчо Шанков Георгиев. Установено е, че е имало жалби в изборния ден по които ОИК се е произнесла и които не са били обжалвани пред Централната избирателна комисия. От установените от доказателствата по делото факти от правна страна съдът е приел, че решението е законосъобразно. Съдът е приел, че не се установяват сочените нарушения в жалбите а и те не могат да се отразят на определения с обжалваното решение на ОИК изборен резултат. Констатирано е от протоколите, че са гласували всички избиратели, че няма нарушения на изборния процес, тъй като протоколите на СИК и ОИК не са били оспорени и отразените в тях данни не могат да се опровергават с гласни доказателства. При установеното от фактическа страна е изведен правен извод за неоснователност на жалбата поради което решението е потвърдено. Така постановеното решение е правилно. Приложимата материална уредба за административното производство по произвеждане на изборите се съдържа в Изборния кодекс. Той определя организацията и реда за произвеждане на различните по вид избори, които се основават на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Изборният процес е уреден като съвкупност от отношения между субектите, участниците и изборната администрация насочени в цялост към осигуряване осъществяването на избирателното право при осигуряване на различни гаранции и механизми за определяне на законосъобразен изборен резултат. Такива механизми и гаранции се съдържат в детайлната уредба на процедурите и материалните предпоставки за произвеждане на изборите, включително кои бюлетини са действителни и кои недействителни, начина на гласуване, осигуряване тайната на вота, предвидената възможност за повдигане на спор по действителността на бюлетини в СИК, която да вземе решение по всяка от тях, участие на застъпници и наблюдатели в изборния ден, включително при отчитане на резултата от гласуването, начина на вземане на решения в СИК и ОИК, уредбата на особеното мнение и процедурите по приемане и предаване на изборните книжа и защита на данните в тях. При така предвидените гаранции в ИК контролът за законосъобразност не се свежда до повтаряне на действията на изборната администрация, която осъществява дейността си в изпълнение на вменените от ИК функционални правомощия като членовете на СИК и ОИК са и длъжностни лица по смисъла на НК. Контролът за законосъобразност на решението с което се определя изборен резултат се изразява в проверката за нарушения които преодоляват или намаляват гаранциите за обективен резултат от гласуването, при което възниква съмнение и в определения въз основа на него изборен резултат. Поради това, нарушенията които се сочат следва да са от такъв характер, че да са достатъчни да създадат съмнение за действието на гаранциите за законосъобразно протичане на изборния процес, и от друга страна, осъществени, те реално да са се отразили на определения изборен резултат, което ги прави съществени нарушения в административното производство и като такива опорочават решението на ОИК. По настоящето дело в жалбите се сочат нарушения по повод провеждането на конкретния вид избор и съдът ги е разгледал подробно и изложил мотиви по всяко от тях. Правилно от фактическа и правна страна е прието, че тези нарушения не са били осъществени, тъй като не се оборва доказателствената сила на протоколите на секционните избирателни комисии. В съдебното производство няма искане за оспорване по реда на чл. 193 ГПК на истинността на тези протоколи, поради което съдържанието в тях е недопустимо да бъде опровергавано с други доказателствени средства, а и при допуснато оспорване, свидетелските показания са недопустими по силата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това, отразените в протоколите на СИК и на ОИК резултати от гласуването правилно са приети за установени по несъмнен начин по предвидения в ИК ред и форма. При установеното от съда спазване на материалните разпоредби на ИК относно работата на СИК и ОИК при произвеждане на избора не възникват съмнения в обективността на резултата от провеждането на административното производство. При изложеното по горе гласните доказателства не могат да установяват нарушения които не са отразени в протоколите на СИК и ОИК, а ако са по отношение на нарушения поддържани в жалби до ОИК и тя е взела отношение по тях следва да се приеме, че нарушенията са били отстранени още по време ва провеждане на избора каквато е целта на тези процедури на обжалване пред ОИК. Поддържането на доводи, че тези нарушения в своята съвкупност водят до извод за нарушения опорочаващи изцяло проведения избор са неоснователни тъй като такъв извод не може да бъде направен при отразявания в протоколите за упражнено право на избор сто процента от избирателите, че обстановката е била нормална и спокойна, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Поддържаните доводи относно организацията и обявяването на решенията на ОИК са въпроси неотносими към обективността на определянето на изборния резултат, както правилно е приел и съдът. Дали решенията са били в предвидената форма и съдържание са въпроси относими към други производства във връзка с действията на членовете на СИК и ОИК но не и в пряка причинна връзка с решението за определяне на изборния резултат. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно неподписването на протокола от чл. на избирателната комисия, въпросът за което е изчерпателно уреден в ИК и не съставлява нарушение. Неоснователни са и доводите за нарушено право на избор, тъй като вписаните в избирателните списъци избиратели са упражнили правото си на глас и не е ясно за какви избиратели е следвало да се осигури тази възможност, като особеното мнение - жалба до ЦИК на чл. на комисията Тодор Димитров Тодоров не е отразено при подписването на протокола, то не съдържа и дата и не е ясно кога е било оформено и не може да бъде преценявано дали съдържа данни за извършено нарушение на изборния процес тъй като не съставено по предвидения в ИК ред. При проверката на решението с оглед на доводите в касационната жалба не се констатират нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение