Определение № 242 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6870/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 8773 от 27.09.2013 г. на Н. Г. В., чрез адв. С. Б. срещу определение № 370 от 30.07.2013 г. по гр. д. № 1750 по описа за 2013 г. на Върховен касационен съд, I г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу определение № 20055 от 10.12.2012 г., постановено по гр. д. № 12380 от 2012 г. на Софийски градски съд, VI-10 състав. Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на определението. Ответникът [фирма] не изразява становище по частната жалба. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира, следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу определение на въззивния съд, с което е оставено в сила разпореждане от 13.02.2012 г. по гр. д. № 3901 от 2012 г. на Софийски районен съд, 36 състав, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, ал. 3 ГПК. Съставът на ВКС, I г.о. е констатирал, че в случая се касае за определение, което не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол, тъй като определенията, с които въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК не попадат в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение от 14.02.2014 г. е спряно производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС. Решението по тълкувателно дело е обявено на 18.06.2014 г. Настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на т. 8 на тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС и съобразно приетото в нея определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Производството по такива спорове е двуинстанционно. С оглед горното и поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт, обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІI г.о.