Определение № 2011 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1413/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. С. В. от гр. Велинград, чрез представител по пълномощие – адв. Р. Апостолов от Адвокатска колегия Пазарджик против Определение № 117/12.01.2026 год., постановено по административно дело № 29/2026 год. по описа на Административен съд – Пазарджик. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, в подкрепа на което е заявено, че съдът неправилно е приел, че в случая се касае за хипотетични вреди. От страна на частния касационен жалбоподател е заявено, че съдът не е анализирал внимателно всички доказателства по делото и това е довело до формиране на грешни изводи относно възможността за причиняване на значителна и трудно поправима вреда, в следствие на приложената му принудителна административна мярка. Допълнено е, че искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт се обосновава с вероятното настъпване на значителни вреди, изразяващи се в невъзможност за изпълнение на трудовите задължения, респ. лишаване от месечни доходи и прекратяване на трудовото му правоотношение с работодателя. Твърди се, че по делото, като писмено доказателство е приложен трудовия договор, от който е видно, че оспорващия е назначен на длъжност „шофьор на товарен автомобил“, от което е формиран извод, че МПС-то е непосредствено свързано и необходимо за упражняване на правото му на труд. В тази връзка е оспорен извода на съда, че независимо от приложената мярка, лицето е можело да си работи като шофьор, доколкото без свидетелство за управление на МПС, той не може да изпълнява тази длъжност. От страна на оспорващия са заявени и аргументи, че поради допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, за жалбоподателя ще възникнат значителни и трудно поправими вреди, поради факта, че същия ще е ограничен от възможността да посещава болнични заведения, предвид влошеното му здравословно състояние. Развити са и аргументи, че именно приеманите от него медикаменти са причина за положителния резултат от извършеното изследване. В заключение са обосновани и доводи, че доколкото автомобила е семейна имуществена общност, то и съпругата на жалбоподателя търпи вреди, поради необходимостта да се предвижва до работното си място. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения първоинстанционен съдебен акт и постановяване на спиране на предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Ответникът – полицай към ОДМВР – Пазарджик, РУ - Велинград, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съда намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 29/2026 год. пред Административен съд – Пазарджик е образувано по повод жалба от А. С. В. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0367-000095/16.12.2025 год., издадена от полицай към ОДМВР – Пазарджик, РУ - Велинград. С оспорения акт, административният орган е разпоредил против А. В. прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил марка „Тойота РАВ 4“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за срок от шест месеца. В заповедта е вписано, че се отнемат СРМПС № [номер] и два броя регистрационни табели с номер [рег. номер]. В иницииралата първоинстанционното производство жалба е формулирано и искане с правно основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ № 25-0367-000095/16.12.2025 год., издадена от полицай към ОДМВР – Пазарджик, РУ – Велинград. Във връзка с така формулираното искане, с Определение № 117/12.01.2026 год., постановено по адм. дело № 29/2026 год., състав на Административен съд – Пазарджик е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. При мотивиране на този правен резултат, съдът е приел, че твърдението на искателя, че изпълнението на заповедта ще доведе до значителни вреди свързани с невъзможността да упражнява трудова дейност, не обуславя само по себе си извод за наличие на основание за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Акцентирано е и на обстоятелството, че приложената по отношение на жалбоподателя ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС не препятства възможността на същия да упражнява професията си като шофьор. Първоинстанционният съд е посочил също, че временната невъзможност на жалбоподателя да управлява превозното средство, чиято регистрация е прекратена с наложената ПАМ, всъщност представлява последица от прилагането на мярката и само по себе си не може да обоснове вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение, тъй като липсват нови обстоятелства, сочещи на търпени вреди, които са пряка последица не от акта, а от неговото предварително изпълнение. Настоящият касационен състав приема така формирания извод за законосъобразен. В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т. е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства в подкрепа на заявеното твърдение, че от предварителното изпълнение на акта ще претърпи значителни или трудно поправими вреди. Мотивирайки особеното си искане, жалбоподателят е заявил, че предварителното изпълнение на акта ще наруши право му на труд. Така заявеното твърдение се явява както неоснователно, така и недоказано. В самото искане е заявено, че предварителното изпълнение на ЗППАМ ще препятства възможността на жалбоподателя да осъществява трудовите си задължения като шофьор на товарен автомобил. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, така заявеното твърдение не кореспондира с действителната фактическа обстановка, доколкото с оспорената заповед е постановена ПАМ – прекратяване на регистрацията на собствения на лицето автомобил, а не както неправилно се твърди в частната жалба – отнемане на СУМПС. Противно на заявеното от оспорващия, прекратяване на регистрацията на МПС-то не препятства възможността на лицето да упражнява трудовите си задължения. В подкрепа на тези доводи е и факта, че с оспорения административен акт е отнето свидетелство за регистрация на МПС, а не свидетелство за управление на МПС. Заявените от оспорващия твърдения относно вероятната незаконосъобразност на ЗППАМ и причините за положителния тест са неотносими към настоящото производство, доколкото същите касаят спора по същество – законосъобразността на ЗППАМ, а не допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. Споделими са и изводите на първоинстанционния административен съд, че в случая, заявените от оспорващия значителни и трудно поправими вреди, в т.ч. и тези относно затрудненото му предвижване до болнични заведения са пряка последица от действието на ПАМ и не съставляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Противно на доводите, изложени в частната жалба, ирелевантно за прилагането на оспорваната ПАМ е обстоятелството, че процесното МПС не е единствено собствено на водача, а е в СИО със съпругата му, която също търпи вреди от предварителното изпълнение на акта. Законодателят не е предвидил, че тази ПАМ е приложима единствено в случай, че МПС е собственост на водача. По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а оспореното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, Седмо отделение,