Определение № 6221 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5502/2025 г.

Производството e по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалби, подадена от С. С. Ч. чрез адв. Е. Пороминска, срещу определение № 12527 от 10.04.2025 г. ,поправено с определение № 13016/14.04.2025 г., постановени по адм. дело № 11704/2024 г. по описа на Административен съд - София-град. С определение № 12527 от 10.04.2025 г. ,поправено с определение № 13016/14.04.2025 г., постановени по адм. дело № 11704/2024 г. по описа на Административен съд - София-град съдът е отхвърлил молбата на С. С. Ч. за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството по делото. Частният жалбоподател счита оспорените определения са неправилни. Твърди,че нейните деца,конституирани като заинтерисовани страни в производството са отделни правни субекти и представляват самостоятелни домакинства,като по този начин притежаваните от нея идеални части от недвижими имоти не обосновават извод,че същата има възможност да заплати дължимите се такси и разноски в производството. Ответникът по частната жалба- Национална експертна лекарска комисия в писмено становище оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение приема, че частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК, от страна, за която съответните съдебни актове са неблагоприятни и срещу определение, подлежащи на обжалване по чл.229, ал. 1, т. 2 от АПК, поради което частната жалба е процесуално допустима. По отношение на определение № 12527 от 10.04.2025 г. ,поправено с определение № 13016/14.04.2025 г., постановени по адм. дело № 11704/2024 г. по описа на Административен съд - София-град: С оспореното определение съдът е отхвърлил молбата на С. Ч. за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството по делото. Съдът е приел, че не са налице основанията по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на жалбоподателката от заплащане на такси и разноски в производство и че същата разполага с необходимите средства да ги заплати, тъй като от декларацията на Ч. по реда на чл.83 ал.2 от ГПК се установява,че същота притежава идеални части от недвижими имоти,които пък от своя страна не са декларирани от останалите сънаследници- заинтерисовани страни по делото. Определението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предвид имущественото състояние на жалбоподателката, не са налице основания за освобождаването й от Д.Т., съобразно чл.83, ал.2 от ГПК. Независимо от споменаването на липсата на деклариране от сънаследниците на Ч. на идеални части от недвижимите имоти,останали в наследство от покойния й съпруг,което не намира опора в закона,самото деклариране от частната жалбоподателка на обстоятелството,че притежава подобни идеални части от имоти ,предполага възможността тя да ги управлява с грижата на добър стопанин и по този начин да извлича доходи от тях,с които да й позволят да заплати сумата от 300 лв- дължима припадаща се част за депозит за вещите лица.В тази насока ,държавна такса по делото вече е била внесена,поради което това доводът на частната жалбоподателка за липса на средства и за ограничаване на правото й на достъп до съд се явява необоснован. Предвид изложените съображения определението, като правилно, ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,