Определение № 61 от 09.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 343/2022 г.

Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Районен съд – Варна и Районен съд – Провадия по повод разглеждането и решаването на нохд № 130/2022г. по описа на РС- Провадия. Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, съгласно което компетентен да разгледа делото е Районен съд –Варна, тъй като там е довършено престъплението. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Производството по нохд № 1220/2022г. по описа на РС - Варна е образувано по обвинителен акт срещу Р. Д. И. за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК. С разпореждане №2118 от 03.04.2022г. съдията-докладчик приел, че РС-Варна не е компетентен да разгледа делото, тъй като местоизвършването на престъплението е в с. Сава, находящо се в съдебния район на РС-Провадия.С тези съображения прекратил съдебното производство и изпратил делото по подсъдност на РС-Провадия, като посочил, че именно този съд е местно компетентния според правилата на чл.36 и чл.42 от НПК. След постъпване на делото в РС-Провадия е образувано нохд № 130/2022г. по описа на същия съд. С определение №42 от 15.04.2022г. съдията-докладчик прекратил съдебното производство и повдигнал настоящия спор за подсъдност. Изтъкнал съображения, че престъплението по чл.183, ал.1 от НК е започнато в района на РС-Провадия и е продължило в районна на РС-Варна, като именно последния съд с оглед правилата на чл.36, ал.1 и 2 от НПК се явява местно компетентен да разгледа делото. При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че делото е подсъдно на Районен съд – Варна съгласно чл. 36, ал.1 и ал. 2 от НПК. Определящо за подсъдността е местоизвършването на престъплението, а когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, компетентен да разгледа делото е този съд, в чийто район престъплението е довършено. Местоизвършването на престъплението съгласно чл. 42, ал. 1 от НПК се определя съобразно посоченото в обстоятелствената част на обвинението. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1 от НПК, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт, се изразява в неизпълнение на задължение за заплащане на издръжка, дължима по силата на влязло в сила съдебно решение. Естеството на задължението го определя като изпълнимо в района, в който е местоживеенето на кредитора, т.е. лицето, на което следва да се престира присъденото парично задължение. Следователно, правно значение за подсъдността има обстоятелството къде е местоживеенето на кредитора към момента на изпълнение на задължението.В конкретния случай, обвинението е за продължено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, което е започнало в с. Сава, находящо се в районна на РС-Провадия и поради промяна на местоживеенето на пострадалата и нейния законен представител е продължило в гр. Варна, където към края на инкриминирания период се е дължало изплащането на издръжка от подсъдимата.Тези обстоятелства са ясно и точно описани в обвинителния акт, което определя РС-Варна като местно компетентния съд, поради което делото следва да бъде изпратено нему за разглеждане. Така мотивиран и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение