Определение № 2761 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2232/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Областния управител на Област София, чрез процесуален представител юрк. Тонева, против Определение № 4035/30.01.2026 г., постановено по адм. д. № 12362/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на Определение № 43175/23.12.2025 г., постановено по адм. д. № 12362/2025 г. по описа на АССГ, в частта за разноските и същият е осъден да заплати на И. Д. М., [ЕГН], разноски по делото в размер на 1010 лева (516.40 евро). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, като се излагат съображения за недопустимост на производството поради липса на правен интерес на оспорващия съгласно чл. 159, ал. 4 от АПК. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, като се позовава на чл. 101, пар. 1 вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС. Моли съда да отмени обжалвания акт в частта за разноските. Ответникът – И. Д. М., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. При извършената проверка, Върховният административен съд, трето отделение, намери частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: АССГ е бил сезиран с жалба от И. Д. М. против мълчалив отказ на Областния управител на Област-София за издаване на удостоверение за наличие/липса на издаден акт за държавна собственост за ПИ съгласно Заявление вх. № ОА23-7665/21.10.2025 г. С Определение № 43175/23.12.2025 г. АССГ е прекратил производството по адм. д. № 12362/2025 г. на основание чл. 159, т. 8, предл. 1 от АПК – поради подадена молба от жалбоподателя за прекратяване на делото с оглед издаване на исканото удостоверение на 24.11.2025 г. Удостоверение изх. № ОА23-7665-2/24.11.2025 е издадено след изтичане на срока за произнасяне – 06.11.2025 г. и след подаване на жалбата срещу отказа в съда. Съдът е присъдил на оспорващия разноски в размер на 1010 лв., представляващи разноски за адвокатски хонорар и държавна такса, като правилно е приел, че независимо, че исканото удостоверение вече е издадено, с поведението си ответникът в първоинстанционното производство е дал повод за иницииране на съдебното производство. В случая, искането за отмяна на отказа вече е удовлетворено, което води не само до последващо отпадане на правния интерес на жалбоподателя в хода на съдебното производство, но и до последваща липса на годен за съдебен контрол административен акт. На основание чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Съществуващата непълнота в разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК, която урежда заплащането на разноски само в една от хипотезите с правен резултат прекратяване на съдебното производство, а именно – оттегляне на оспорения акт, следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Аргумент в подкрепа на изложеното тълкуване е и новата ал. 3 на чл. 143 от АПК, която лишава ответника от право на разноски, ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Решаващото в случая е, че именно органът с поведението си е станал причина за образуване на съдебно производство и сторени от жалбоподателя разноски, което обосновава приложимост на чл. 143, ал. 2 от АПК. Към момента на издаване на Удостоверение изх. № ОА23-7665-2/24.11.2025 г. все още няма произнасяне по подаденото до Областния управител на Област София заявление по преписка с вх. № ОА23-7665/21.10.2025 г., налице е формиран мълчалив отказ, съответно налице е и правен интерес за заявителя да оспори този отказ пред компетентния съд. На практика, издаването на удостоверението е след като е упражнено правото на жалба по съдебен ред и следва да бъде определено като акт с правни последици на оттегляне на оспорения акт по смисъла на чл. 156 от АПК, поради което при подадено в срок искане за присъждане на разноски и представени своевременно доказателства за сторени такива, АССГ правилно ги е присъдил. Фактът, че органът се е произнесъл като е издал удостоверението на 24.11.2025 г. не променя извода, че непроизнасянето в срок на компетентния административен орган е станало повод за образуване на делото, във връзка с което оспорващият е сторил разноски в общ размер на 1010 лева – 10 лева заплатена държавна такса и 1000 лева договорено и реално платено адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна помощ. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че поисканият адвокатски хонорар не е прекомерно завишен, доколкото предвиденият в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1000.00 лева (511.29 евро). По изложените мотиви, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,