Определение № 4238 от 17.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3634/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. М. П., чрез назначения му от съда процесуален представител адв. П. А., срещу определение № 2617 от 08.10.2021 г. по в. ч. гр. дело № 2708/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава постановеното от Окръжен съд – Монтана решение № 61 от 04.11.2019 г. по гр. д. № 48/2019 г. в частта му с характер на определение за прекратяване на производството по делото по отношение на иска с правно основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. За да постанови този резултат въззивният съд е достигнал до констатацията, че предявеният иск за вреди е недопустим поради наличието на формирана сила на пресъдено нещо по предмета на спора. В мотивите е посочено, че забраната за пререшаемост е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото, като съдебните органи при упражняване на служебната си дейност са длъжни да зачетат силата на пресъдено нещо. С оглед на това и доколкото приема, че в случая в отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по въпросите от предмета на спора за неимуществени вреди, то искът е недопустим и производството е правилно прекратено от първоинстанционния съд в тази му част. Касаторът намира определението за неправилно като поддържа, че съдът бил направил грешни логическо-причинни следствени връзки по установените факти, довели до необоснованост и неправилен извод по предмета на спора. В изложението към жалбата ,изготвено от назначения представител адв. П. А. се твърди, че обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен, тъй като съдът бланкетно посочил, че в конкретния случай предявеният иск е недопустим, без да изследва и обсъди в мотивите си дали това действително е така. В тази връзка се поставя въпросът, „дали въззивният съд е длъжен при позоваване на принципа за непререшаемост на твърдяно сила на пресъдено нещо, да очертае кръга на съвпадащите по факти и петитум основания, предмет на вече решения спор с новоизнесените факти във въззивната жалба“. Според касатора въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /без да се позовава на такава/, както и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане поради следните съображения: Поставеният в изложението въпрос не е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд по повдигнатия процесуалноправен въпрос за допустимостта на предявения иск. Същият касае липсата на пространна обосновка от съда при постановяване на определението, а не приложението на закона съобразно възприетата констатация за идентичност между предмета на спора по настоящото дело с този по друго водено между същите страни дело, приключило с влязъл в сила съдебен акт. Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно /чл. 297 вр. с чл. 299, ал. 2 ГПК/. Съдът дължи констатация за наличие на обективен и субективен идентитет между спора, предмет на влязлото в сила решение и предявения по-късно иск, която в случая е изведена от безспорно установените факти по делото, а именно, че по претенцията на ищеца за обезщетение на причинените вреди от незаконосъобразни действия на ответника по изп. дело № 36/2009 г. е налице вече влязло в сила решение от 11.07.2017 г., постановено по гр. д. № 1241/2017 г. на Районен съд – Враца. В производството по селекция на касационните жалби настоящата инстанция не проверява обосноваността на фактическите констатации на съда, постановил обжалвания съдебен акт, а единствено дали соченият от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и в случай, че това е така – дали по отношение на него се обосновава някоя от установените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК допълнителни предпоставки /т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК/. При установените по делото данни изложените от въззивния съд мотиви не дават основание за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на определението. Съдът е процедирал съобразно закона, като не се констатират нарушения на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, констатациите се основават на безпротиворечиви данни по делото – влязло в сила съдебно решение между същите страни, на същото основание и за същото искане. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.