Определение № 6039 от 16.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4809/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 (ОПНОИР), чрез пълномощника И. Божинов – гл. юрисконсулт, срещу Решение № 1198/23.02.2024 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 5801/2023 г. Касаторът сочи, че обжалва част от мотивите на първоинстанционното решение, касаещи фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи за незаконосъобразност на Решение № 09-26/16.05.2023 г. на РУО на ОПНОИР относно нарушението на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), поради липсата му. В посочената част обжалваното решение не следва да поражда правни последици. Касаторът обосновава правния си интерес за обжалване на първоинстанционното решение в посочената част с твърдението, че при касационно обжалване и отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата, от значение за определянето и прилагането на финансовата корекция върху същите разходи ще е определената такава с по-нисък процент, по отношение на която АССГ е приел, че е незаконосъобразна и не следва да поражда правни последици. Прави искане решението на съда да се отмени в обжалваната част с всички законни последици. Претендира пресъждане на юрисконсултско възнаграждение. При проверка за допустимост на касационната жалба, Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати: С обжалваното решение, АССГ отхвърля жалбата на Институт по електрохимия и енергийни системи „Академик Евгений Будевски“ срещу Решение № 09-26/16.05.2023 г. на РУО на ОПНОИР, с което му е определена финансова корекция в размер на 25% от размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ по засегнатия от нередността Договор № BG05M2OP001-1.002-0014/Su-25/27.04.2021 г., сключен по обособена позиция № 2 с изпълнител „Пролаб Инструментс“ ЕООД на стойност 87 600 лв. без ДДС/105 120 лв. с ДДС, като стойността на финансовата корекция възлиза на 26 280 лв. За да постанови този правен резултат, съдът приема, че не е налице твърдяното от органа нарушение на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП, тъй като не е доказан по безспорен начин относимият факт, че възложителят е поставил изисквания в техническите спецификации, които могат да бъдат покрити само от предложеното от избрания изпълнител оборудване. Приема, че е налице нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, тъй като определеният за изпълнител участник е представил оферта за оборудване, за три от функционалните характеристиките на които същото следва да отговаря, не са представени доказателства за съответствие, съобразно изискванията на възложителя, като същевременно по същите причини друг участник е бил отстранен от участие. Съдът приема, че нарушението правилно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности) и доколкото с акта по чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) се установява по основание и размер финансова корекция, а с оглед приложението на чл. 72, ал. 4 с.з. с разпоредителната част на акта се определя обща корекция в най-високия приложим процент, приема, че установената незаконосъобразност на акта в частта за нередността, за която е определен по-нисък процентен показател, не води до неговата отмяна с нарочен диспозитив в тази част и не се отразява на неговата законосъобразност. При така установеното, Върховният административен съд намира, че касационната жалба на РУО на ОПНОИР е недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателя от оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК предоставя право на касационно обжалване на страните по делото, за които решението е неблагоприятно. В случая с обжалваното решение жалбата на Институт по електрохимия и енергийни системи „Академик Евгений Будевски“ е отхвърлена, т.е. обжалваният административен акт, с който на Института е определена финансова корекция в размер на 25% от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия Договор № BG05M2OP001-1.002-0014/Su-25/27.04.2021 г. с "Пролаб Инструментс" ЕООД е приет за законосъобразен. И двете установени от органа нередности представляват нарушения на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ, поради което финансовата корекция е с правно основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 72, ал. 4 с.з. при констатирани два или повече случаи на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 се определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1. В същия смисъл е и чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, издадена на основание чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Правилно и първоинстанционният съд сочи, че в акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ органът установява наличието на нередности, за които се дължи определяне на финансова корекция. Установената нередност представлява фактическото основание за определяне на финансова корекция, което чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ визира. Но така установеното основание - наличието на нередност, има само установително действие, не и само по себе си разпоредително, тъй като без определен (определяем) размер на финансовата корекция не може да възникне задължение за нея. В тази си част решението има характера на писмена оценка по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (чл. 14, ал. 3). Тълкуването на разпоредбата на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ и чл. 7 Наредбата за посочване на нередности води еднозначно до извода, че при установена повече от една нередност, съставляваща основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, органът следва да определи финансова корекция за всяка от тях. Едва след индивидуализиране на приложимия размер на финансовата корекция в зависимост от установената нередност според Приложение № 1 или 1а към чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, органът пристъпва към определяне на обща корекция върху засегнатите от нередностите разходи, равняваща се на най-високия процент, приложен за всяка от тях в акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Поради това и когато бъдат оборени констатациите и изводите на органа за някоя от твърдените нередности, то това са само част от фактическите обстоятелства, посочени в мотивите на акта за определяне на финансова корекция, които обуславят упражняването на властническото правомощие на органа да коригира финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ, когато е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Това не е елемент от разпоредителната част на административния акт, не поражда самостоятелни правни последици, поради което и не съставлява отделен предмет, годен за обжалване, от което следва и че не подлежи на самостоятелна отмяна. Ето защо и правилно първоинстанционният съд не е постановил нарочен диспозитив за отмяна на административния акт в частта, която установява нередност, за която съдът приема, че не е налице, а при формиран извод за наличие на нередността, която определя и процентния показател на разпоредената с акта финансова корекция, отхвърля изцяло жалбата на Институт по електрохимия и енергийни системи „Академик Евгений Будевски“ срещу него. Изложеното води до извода, че така постановеното Решение № 1198/23.02.2024 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 5801/2023 г. е в полза на РУО на ОПНОИР. За последния решението е благоприятно, поради което същият няма правен интерес от обжалването му пред касационната инстанция и неговата отмяна. С оглед горното, касационната жалба на РУО на ОПНОИР следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство да бъде прекратено. При този изход на спора в полза на касатора не се дължат разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 215, т. 4 АПК във връзка с чл. 210, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение