Определение № 6364 от 23.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4371/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадената частна жалба от В. Б. М. срещу определение № 3315 от 19.03.2024 г. по адм. дело № 2412/2024 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно и иска да се отмени. Излага доводи, че съдът неправилно е приел жалбата й за недопустима, сочи, че е пълномощник на Е. В. М. и има качество на заинтересовано лице по делото, както и че не дължи държавна такса, т.к. делото е за социална закрила. Ответникът по частната жалба – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, не е изразил становище по нея. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение № 3315 от 19.03.2024 г. по адм. дело № 2412/2024 г. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, е оставил без разглеждане частната жалба на В. Б. М. против определение № 143/04.01.2024 г., постановено по адм. дело № 6022/2019 г. по описа на Административен съд – София град и е прекратил производството по делото в тази част. Със същото определение тричленният състав е оставил в сила определение № 143/04.01.2024 г., постановено по адм. дело № 6022/2019 г. на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е. В. М. срещу заповед № ЗХУ/Д-С-КС/2062 от 21.02.2019 г.на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, потвърдена с решение № 22-РД06-0077 от 10.04.2019 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град и е прекратено производството по делото. Определението в тази част не подлежи на обжалване и не е предмет на настоящото касационно производство. С определението в обжалваната част тричленният състав правилно е приел, че частната жалба на В. Б. М. е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 1 АПК. Определение № 143/04.01.2024 г. по адм. дело № 6022/2019 г. на АССГ е постановено по жалба на Е. В. М.. Видно от данните по административното дело В. М. не е адресат на съдебния акт на административния съд и за нея не е възникнало право на обжалване на прекратителното определение. След като В. М. не е страна по съдебно административното производство, тя не е активно легитимирана да оспори по инстанционен ред определението на административния съд. Доводите в частната жалба, че има качеството на пълномощник на Е. М. не водят на друг извод. Е. М. е била надлежно конституирана и е участвала като страна в съдебно производство пред административния съд. Сезирала е касационния съдът с частна жалба срещу прекратителното определение, който се е произнесъл със съдебен акт по обжалването й, т.е. процесуалните й права са реализирани. Частната жалбоподателка няма собствена процесуална легитимация в съдебното производство, поради което не притежава и собствени процесуални права да оспори прекратителното определение на административния съд, както правилно е приел тричленният състав. Доводите й относно недължимост на държавна такса с оглед характера на търсената съдебна защита по делото са неотносими към предмета на преценка за правилност на определението в обжалвана част, поради което не се дължи обсъждането им от настоящия касационен състав. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,