Определение № 397 от 26.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2728/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. А., чрез адв. М. Т., против определение № 1079 от 30.03.2015 г. по ч. гр. д. № 696/2015 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено определение № 1603 от 02.02.2015 г., постановено по гр. д. № 13779/2014 г. по описа на Районен съд – [населено място], 39 състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Окръжен съд – [населено място]. В частната жалба се правят оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че искът по чл. 109 ЗС е неоценяем и неправилно делото е изпратено по компетентност на окръжния съд с оглед цената на иска. С разпореждане от 17.06.2014 г. на председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 4/2014 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпроса „как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по искове с правна квалификация чл. 109 ЗС” Предвид изложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК производството по настоящето дело следва да се спре до приемане на тълкувателно решение по т.д. № 4/2014 г. ОСГК на ВКС. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение