Определение № 4748 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3903/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила молба вх. № 16619 от 15.09.2025 г., подадена от адв. Г. М. като пълномощник на В. К. К., за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. С писмен отговор на молбата насрещната страна Столична община изразява становище, че молбата е неоснователна поради това, че искането за присъждане на разноски е заявено несвоевременно, както и че не са представени доказателства по делото за сторените от молителя деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 464 от 17.07.2025 г. по гр.д. № 3903/2022 г. на ВКС, І г.о., е отменено въззивно решение № 260699 от 25.2022 г. по в.гр.д. № 844/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е признато за установено по отношение на В. К. К., че Столична община, конституирана на основание чл. 120 ГПК /отм./ като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А. К. Ч., е собственик на реална част с площ 432.83 кв.м от недвижим имот, представляваща имот с пл. № ***, част от недвижим имот УПИ *** в кв. 104з по плана на [населено място], м. „Т. б.“, с площ от 5462,41 кв. м, при описани в диспозитива на решението граници на целия имот и на реалната част, и ответникът е осъден да предаде на Столична община владението върху тази реална част, и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което предявеният от А. К. Ч., починала на 28.07.2006 г., заместена в процеса на основание чл. 120 ГПК/ отм./ от Столична община като неин правоприемник, против В. К. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижимия имот е отхвърлен като неоснователен. С решението си касационната инстанция не се е произнесла относно отговорността за разноски, искането за присъждане на които е заявено с касационната жалба и в проведеното по делото открито съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя В. К.. При тези данни настоящият състав намира, че молбата за допълване на решението е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Искането за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции е заявено своевременно до приключване на откритото съдебно заседание пред касационната инстанция. С оглед изхода на делото молителят В. К. К. - ответник по иска за ревандикация, има право на разноски, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК. Видно от приложените към делото доказателства молителят е заплатил адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв. /договор за правна помощ на л. 52 от първоинстанционното дело/, разноски за вещо лице в размер на 100 лв. / вносна бележка на л. 541 от въззивното дело/ и 55 лв. разноски за държавна такса за производството пред ВКС, т.е. доказаните разноски за всички инстанции са в размер на 655 лв., които следва да му бъдат присъдени. По делото няма доказателства за платени разноски за адвокатско възнаграждение или други деловодни разноски над този размер. Водим от гореизложеното съдът