Определение № 62 от 14.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 343/2016 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е съдебно производство – НЧД № 1433/2016г., по описа на РС – Варна за разглеждане на жалба по реда на чл.244, ал.5 от НПК. Това производство е било изпратено по компетентност от РС-Пазарджик, пред който е било образувано ЧНД № 528/2016г. със същия предмет. Предмет на разглеждане е жалба на обв.А. Й. Т. срещу постановление за спиране на наказателно производство. Лицето е било обвинено в извършване на престъпление в чужбина – Федерална Република Германия, наказуемо по чл.206, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК. Позовавайки се на местоживеене в чужбина на лицето, съдията-докладчик по НЧД № 1433/2016г. на РС-Варна е приел, че делото следва да бъде разгледано от съда, в който е завършено досъдебното производство, като е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност с Пазарджишки РС. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.37, ал.1, т.3 от НПК, като делото следва да бъде разгледано от РС.Пазарджик. Съставът на Върховния касационен съд намери, че макар и досъдебното производство да не е завършено, по аргумент от разпоредбата на чл.37, ал.1, т.3 от НПК по жалбата и за решаването на частното дело по производството по чл.244, ал.5 от НПК следва да се произнесе Районен съд – Пазарджик. Това е така, тъй като от материалите по делото, а и от естеството на самата жалба е видно, че обв.Т., който е български гражданин, е с постоянно местоживеене извън страната, а не в [населено място]. В този смисъл следва да бъде разрешен и повдигнатият спор за подсъдност. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 и по аргумент от чл.37, ал.1, т.3 от НПК, ВКС, I НО,