Решение № 69 от 8.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 685/2010 г.

Решение № 69 от 8.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 685/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 ГПК по касационна жалба Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" - С. срещу решение № 1629 от 28.12.2009 г., постановено по гр. дело № 1517/2009 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в частта, с което е С. е осъдено да заплати на К. Ц. П. законната лихва, считано от 20.09.2003 г. до окончателното й заплащане върху сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Възраженията по чл. 86 ЗЗД се свеждат до датата, от която сдружението дължи лихва за забава, както и до погасяването на част от тях по давност. То се поддържа от катора в открито съдебно заседание. Ответникът К. Ц. П., чрез процесуалния си представител адв. Н. в с. з. счита касационната жалба за неоснователна, като поддържа становището, че в случаите на деликт вземането за лихви се погасява с изтичането на петгодишна давност. Касационното обжалване на въззивното решение, с която е уважено искането на ищеца за присъждане на лихви върху размера на обезщетението за неимуществени вреди и незачетеното от въззивният съд възражение за погасяване на част от лихвите по давност, е допуснато с определение № 94 от 17.02.2011 г. на ВКС, ТК по това дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с решение № 97 от 6.07.2009 г. по т. дело № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. постановено по реда на чл. 290 ГПК. Касаторът "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" - С. е осъдено да заплати на К. Ц. П. от [населено място] сумата от 8000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на застрахователното събитие /ПТП/ 20.09.2003 г. дължима до окончателното заплащане на главницата. Искът е с правно основание чл. 407 ГПК отм. - пряк иск на трети увредени лица срещу Н., което отговаря за сметка на чуждестранния застраховател. По акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението по чл. 52 ЗЗД, касаторът е направил възражение за погасяване на вземането по давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, по което липсва произнасяне от въззивния съд /с. з. 12.06.2007 г., гр. д. № 50/2007 г./. Решението в частта, с която е уважен искът за лихва без да е разгледано възражението на ответника за изтекла давност по чл. 111 б. "в" ГПК, следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по възражението. При произнасяне по възражението за изтекла давност въззивният съд ще следва да съобрази решение № 97 от 6.07.2009 г., постановено по т. дело № 745/2008 г. на ВКС, ТК II т. о., в което е прието, че вземането за лихви, при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента, се погасява с три годишна давност, съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД, считано от деня на настъпване на ПТП, от която дата е изискуемо вземането за непозволено увреждане. С оглед на резултата от обжалването ще следва да бъде отменено въззивното решение и в частта за разноските. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение