Определение № 2611 от 29.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1674/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на ЧСИ Я. Б., с рег. №709 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- Бургас, срещу Определение №64 от 07.02.202 4г. по в. гр. д. №260/2023г. по описа на Апелативен съд- Б., с което е оставена без разглеждане молбата му за тълкуване на Решение №112 от 02.08.2023г. по в. гр. д. №260/2023г. по описа на Апелативен съд- Б.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му. Постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна по нея „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК [ЕИК], чрез пълномощника й адв. Д. Ц., с който същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение. Останалите страни в производството по в. гр. д. №260/2023г. по описа на Апелативен съд- Б.- ТД на НАП- Б., [община], А. Г. А., „Дъга 2004“ ЕООД, не са взели становище по нея. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: С Решение №112 от 02.08.2023г. по в. гр. д. №260/2023г. по описа на Апелативен съд- Б. е било потвърдено Решение №341 от 28.02.2023г. по в.гр.д.№1960/2022г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което е било отменено разпределение от 04.10.2022г., извършено от ЧСИ Я. Б. по изпълнително дело №20197090400016 и делото е върнато на ЧСИ Я. Б. за извършване на ново разпределение съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. С писмена молба от 11.10.2023г. ЧСИ Я. Б. е поискал тълкуване на решението на Апелативен съд- Б. по реда на чл.251 от ГПК. С обжалваното определение, за да остави без разглеждане молбата на ЧСИ Я. Б. за тълкуване на решението, Апелативен съд- Б. е приел, че същата е недопустима, тъй като тълкуване на съдебен акт може да се иска само от страна в производството, каквото качество няма съдебният изпълнител. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 от ГПК определение. Със същото е била оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за тълкуване на решението, поради което определението прегражда по- нататъшното развитие на делото по подадената молба. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно формираната практика на ВКС по аналогичен казус /Определение №89 от 27.02.2015г. по ч.гр.д.№345/2015г., първо г.о./ право да искат тълкуване на решението по реда на чл.251 от ГПК имат само страните, респективно правоприемниците им, които са обвързани от силата на пресъдено нещо, от изпълнителната сила или от конститутивното действие на решението. По изключение, когато законът предоставя право на иск на друг субект, различен от носителя на правото, например прокурора, той също може да иска тълкуване на решението като страна по процесуалното правоотношение. Съдебният изпълнител е адресат на съдебното решение, с което са били отменени действията му, но няма качеството на страна в производството по обжалване на тези действия, поради което и не разполага с право да иска тълкуването му. Предвид горното искането на касатора, в качеството му на съдебен изпълнител, чийто действия са били отменени, за тълкуване на решението за отмяната им, е процесуално недопустимо и правилно е било оставено без разглеждане. Отделно от това в случая подадената от него молба е недопустима и по съдържанието си, тъй като със същата под формата на искане за тълкуване се излагат възраженията на съдебния изпълнител срещу съдебния акт, с който са били отменени действията му. По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, поради което Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,