Определение № 313 от 11.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 341/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] в несъстоятелност, чрез адв. Р. А. – САК срещу определение № 794/22.11.2013г., постановено по ч.т.д. №4181/2013г. на ВКС, ТК, състав на второ отделение, с молба да бъде отменено като неправилно. В подкрепа на становището си, че определението на въззивният съд подлежи на касационен контрол, излага доводи със характера на заповедното производство, като самостоятелно уредено в гл. 36 ГПК и със защитата на самостоятелни интереси на страните в това производство. Чрез обизсилването или отказа да бъде обезсилена заповедта за изпълнение се дава разрешение по същество на друго производство, по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Искането е за отмяна на определението на ВКС, ТК да се допусне до касационно обжалване определението на Старозагорския окръжен съд и уважи искането за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ответникът П. ” АД, чрез пълномощника – юрисконсулт Б. М. прави искане да се остави без уважение частната жалба като неоснователна и бъде потвърдено обжалваното определение на състава на второ търговско отделение на В., ТК. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на обжалване е определение на ВКС, ТК, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. ВКС, ТК е сезиран с частна жалба срещу определение №330 от 27.03.2013г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение на Старозагорския районен съд по ч.гр.дело № 4499/2011г., с което е отхвърлил като неоснователна молбата на жалбоподателя С. ” ЕООД, [населено място] в н. за обезсилване на издадената на основание чл.417 ГПК заповед за изпълнение изпълнителен лист срещу дружеството. За да я остави без разглеждане, като процесуално недопустима, съставът на ВКС, ТК е приел, че атакуваното определение на окръжният съд не е от категорията определения, посочени в чл.274, ал.3 ГПК, тъй като с това определение не се потвърждава определение на СтРС, с което да се прегражда производството по делото, нито е определение, с което да се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. По въпроса, кои актове на въззивния съд, постановено в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване, има образувано т.д. №4/2013г., което налага спиране на производството по делото на основание чл.292 ГПК, до приемане на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение