Определение № 1360 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 274/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Т. М., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат З. З.-М., срещу решение №1356 от 30.09.2010 г. по гр. дело №1728/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение от 20.08.2004 г. по гр.дело №9691/2003 г. на Пловдивския районен съд и са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу п. *****, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата е законно, тъй като закрилата на ищцата по чл.333, ал.1, т.3 КТ е преодоляна и подборът е извършен по законовите критерии. Ответникът по касационната жалба п. *****, [населено място], не е заявил становище. Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси, отнасящи се за това чия е тежестта на доказване законността на уволнението, дали е необходимо при подбора да бъде извършена реална съпоставка на работниците или служителите, за да останат на работа тези, които са най-квалифицирани и работят най-добре и дали е преодоляна закрилата и по чл.333, ал.1, т.3 КТ, ако разрешението на инспекцията по труда е дадено при подадена невярна информация от работодателя за липсата на други подходящи длъжности за лица с подобно на нейното заболяване. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представено е решение №919 от 21.10.2009 г. по гр. дело №2536/1008 г. на ВКС, I г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1356 от 30.09.2010 г. по гр. дело №1728/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Първите два повдигнати въпроса са правнорелевантни, но не се решават противоречиво от съдилищата. В съответствие с трайно установената съдебна практика, включително и тази представена от касатора, въззивният съд е приел, че е в тежест на работодателя да докаже законността на уволнението, както и че е необходимо при подбора да бъде извършена реална съпоставка на работниците или служителите, за да останат на работа тези, които са най-квалифицирани и работят най-добре. Последният повдигнат въпрос не е обусловил изхода на делото, тъй като по начало е без правно значение дали работодателят е уведомил погрешно инспекцията по труда за липса на други подходящи длъжности за лица с подобно на жалбоподателката заболяване. Това е така, защото той въобще не е длъжен на законово основание да предлага други длъжности на уволнените на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.