Определение № 4419 от 17.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3732/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. П. С. против определение на Пловдивски апелативен съд № 323/ 10.07.2026 по ч.гр.д.№ 330/ 2026 г., с което е потвърдено решение № 199/ 13.02.2026 г. по гр.д.№ 2050/ 2025 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му с характер на определение, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от И. П. С. частна жалба против разпореждане № 5273/ 27.06.2023 г. по гр.д.№ 25/ 2023 г. на Пазарджишки районен съд. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд извършил неправилно стеснително тълкуване на нормата на чл.129 ГПК. Според него спирането на делото при невнесена държавна такса след предупреждение за прекратяване на производството е равнозначно на прекратяване хода на производството и съдебният акт, с който това е сторено, е обжалваем. Тъй като в обжалваното определение било прието обратното, моли то да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол поставя въпросите „Невнасяне на държавната такса и оставяне на исковата молба без движение и последващо неплащане на държавната такса от ищеца основание ли е съдът да върне исковата молба и да прекрати делото.“ и „Основание ли е съдът да остави молбата без движение и да прекрати производствата ако ищецът не изпълни разпореждането за оставяне на молбата без движение и не внесе държавната такса в изпълнение на чл.чл. 127,128 и 29 ГПК.“. Според касатора въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна В. С. С. не взема становище. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Гр.д.№ 25/ 2023 г. на Пазарджишки районен съд е образувано по искова молба, подадена от В. С. С. против И. П. С., предявен е осъдителен иск за парично притезание. Районният съд уважил иска, а И. С. подал въззивна жалба срещу решението му. С разпореждане № 5273/ 27.06.2023 г. на въззивния жалбоподател били дадени указания да внесе държавна такса в размер на 25 лева за разглеждане на въззивната му жалба. Срещу това разпореждане е подадена от И. С. частна жалба, съединена за разглеждане с въззивната му жалба срещу първоинстанционния акт по същество. С решение № 199/ 13.02.2026 г. по гр.д.№ 2050/ 2025 г. на Пловдивски окръжен съд въззивната жалба била оставена без уважение, а частната жалба срещу разпореждането от 27.06.2023 г. била оставена без разглеждане, като недопустима. Срещу тази част на въззивното решение, имаща характер на определение, е подадена частна жалба от И. С., по която е постановен обжалваният в настоящето производство съдебен акт. С него частната жалба е оставена без уважение по съображения, че разпореждането от 27.06.2023 г. няма характер на преграждащ производството съдебен акт по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК. С него не се слагал край на производството по въззивната жалба, което било видно и от обстоятелството,че въззивното производство се развило и приключило с акт по същество. Възможността за самостоятелно обжалване на разпореждането не била изрично предвидена в закона, поради което не била налице и хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 ГПК. Разпореждането за оставяне без движение не подлежало на самостоятелен инстанционен контрол, както било прието и от въззивния съд в обжалвания акт. Касационното обжалване на така мотивираното определение не следва да бъде допуснато, тъй като формулираните от касатора въпроси не го обуславят. Апелативният съд е потвърдил преграждащия акт на въззивната инстанция по две съображения: постановеното от районния съд разпореждане с дадени указания на въззивника не е попречило на развитието на делото /видно от обстоятелството, че то се е развило и приключило с акт по същество/, нито законът изрично предвижда самостоятелното му обжалване. По отношение на това разрешение е без значение дали и кога съдът има основание да върне исковата молба при невнасяне на дължимата държавна такса. В случая не се касае за искова молба, а за въззивна жалба. Кога съдът би имал основание да я върне поради неотстраняване на нередовностите й, е без всякакво значение за производството, тъй като жалбата не е върната, а е разгледана по същество. Поради това поставените въпроси са необуславящи и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. По изложените съображения съдът