Определение № 4609 от 15.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3488/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. М. Д., чрез процесуалния му представител адв. П. М. против определение № 3847/28.07.2025 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д. № 2790/2025 г., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение № 401 от 16.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 681/2024 г. на Районен съд Ямбол. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, без да излага конкретни доводи относно преценката на състава на ВКС, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като не съдържа надлежни твърдения за наличието на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Насрещната страна по частната жалба – М. Д. Д., чрез адв. В. С. е депозирала отговор, в който поддържа, че същата е неоснователна и моли обжалваното определение на ВКС да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй изложеното от молителя обстоятелство, че решението е неправилно, защото е с него е зачетена доказателствената сила на учебно заведение, намиращо се на територията на Кралство Великобритания и С. И., въпреки липсата на заверка „апостил“, както и останалите оплаквания срещу правилността на влязлото в сила съдебно решение, не изпълват хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на която се позовава молителя. Съставът на ВКС е разяснил, че новите обстоятелства или доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК следва да са от съществено значение и да се отнасят за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо, т.е. фактите трябва да са новооткрити – такива които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят да не е могъл да ги посочи поради обективна невъзможност да ги узнае или удостовери, а новите писмени доказателства са такива, които не са могли да бъдат известни на страната – новосъзданени или новооткрити такива относно факти, които са били твърдени при разглеждане на делото, но страната не е могла да ги докаже, поради липса на тези документи. При така изложените разяснения, съставът на ВКС е приел, че молителят не сочи ново обстоятелство – незаверяването с апостил на удостоверението е заявено от него и обсъдено в хода на съдебното производство, а нови доказателства за релевантното обстоятелство дали обучението на пълнолетната му дъщеря продължава, не се сочат и представят с молбата. Ето защо, е прието че молителят не обосновава основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което молбата се явява недопустима и съгласно задължителните указания на т.10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017г по т.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде оставена без разглеждане. Постановеното определение е съобразено с практиката на ВКС по приложението на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, според която нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, са тези новооткрити /а не нововъзникнали/ факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела и не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Новооткритите факти са такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Освен това, новооткритите доказателства следва да съставляват допустими доказателствени средства за установяване на факти, твърдени по време на висящността на производството и относими към спора, но които не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. В конкретния случай молителят не сочи ново обстоятелство, доколкото твърдяното незаверяване с апостил на удостоверението, издадено от учебно заведение, намиращо се на територията на Кралство Великобритания и С. И., е заявено от него и е обсъдено в хода на съдебното производство, а нови доказателства за релевантното обстоятелство дали обучението на пълнолетната му дъщеря продължава, не се сочат и представят с молбата. Липсата на надлежни фактически твърдения, покриващи фактическия състав на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, обуславя извод за недопустимост на молбата за отмяна, поради което обжалваното определение на ВКС, с което последната е оставена без разглеждане, следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение