Определение № 8444 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7336/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Блаборис“ ЕООД, ЕИК 131232510, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от управителя М. М., чрез адв. И. Цветков, срещу разпореждане № 8236 от 21.07.2026 г., постановено по адм. дело № 7057 по описа за 2026 г. по описа на ВАС. С оспореното разпореждане е оставена без разглеждане касационна жалба с вх.№ 20000/17.07.2026 г., подадена от „Блаборис“ ЕООД, срещу решение № 601/25.06.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-277/2026 г. и е прекратено производството по адм. дело № 7057/2026 г. по описа на ВАС. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното разпореждане. Частният жалбоподател твърди, че уведомяването за решението на КЗК е следвало да бъде извършено по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗОП, а не ал. 2, тъй като в жалбата е посочен адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ЗОП. Твърди, че обжалваното решение № 601/25.06.2026 г., постановено от КЗК по преписка № КЗК-277/2026 г. е било връчено по електронен път на 26.06.2026 г. (петък) в 17:15 часа, след края на работното време на дружеството, като излага и съображения, че съобщението автоматично е изпратено в папка „спам“, която не представлява „ВХОДЯЩА ПОЩЕНСКА КУТИЯ“. Счита, че електронни изявления и съобщения, изпратени извън работното време на получателя, се смятат за получени в началото на първия следващ работен ден, в случая понеделник 29.06.2026 г. Върховен административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане № 8236 от 21.07.2026 г., постановено по адм. дело № 7057 по описа за 2026 г. ВАС е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 20000/17.07.2026 г., подадена от „Блаборис“ ЕООД, срещу решение № 601/25.06.2026 г., постановено от КЗК по преписка № КЗК-277/2026 г. и е прекратено производството по адм. дело № 7057/2026 г. по описа на ВАС. За да постанови този резултат съдът е приел, че касационната жалба е постъпила в КЗК по електронна поща на 13.07.2026 г. - извън регламентирания в закона срок за упражняване правото на оспорване и същата е оставена без разглеждане. Прието е, че дружеството е редовно уведомено за решението на КЗК по един от изрично визираните в чл. 210, ал. 2 от ЗОП способи. По делото е приложен "delivery report" от 26.06.2026 г., установяващ прехвърлянето на съобщението, изпратено по електронен път на електронна поща [електронна поща] от КЗК, на същата дата, в 17:15 часа. Изложил е и съображения, че съобщение за постановяване на оспореното решение на КЗК е публикувано на 26.06.2026 г. и в публичния регистър на официалната интернет страница на КЗК. Според съда, неспазването на срока по чл. 216, ал. 1 от ЗОП се явява отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебния контрол, за която съдът следи служебно и чието наличие осуетява възникването на валидно процесуално правоотношение по жалбата и разглеждането й по същество. Прието е, че изтичането на преклузивния срок за оспорване на 10.07.2026 г., погасява самото процесуално право на жалба, поради което е обоснован извод, че производството по делото е недопустимо и следва да бъде прекратено. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания по смисъла на АПК. Решаващият състав правилно е констатирал, че предявената от „Блаборис“ ЕООД жалба срещу решение № 601/25.06.2026 г., постановено от КЗК по преписка № КЗК-277/2026 г. е просрочена. Съобщението за решението на КЗК е било редовно съобщено на електронна поща посочена от дружеството, а именно [електронна поща] от КЗК, на 26.06.2026 г. – петък работен ден в 17:15 часа. Касационната жалба е получена в деловодството на КЗК на 13.06.2026 г. Срокът по чл. 216, ал. 1 от ЗОП е изтекъл на 10.07.2026 г. – петък работен ден и е преклузивен, което означава, че неспазването му води до недопустимост на съдебното прозводство. В случая е налице редовно уведомяване по един от изрично визираните в чл. 210, ал. 2 от ЗОП способи за това, още повече, че по делото е приложен "delivery report" от 26.06.2026 г., установяващ прехвърлянето на съобщението, изпратено по електронен път на електронната поща посочена от дружеството от КЗК, на същата дата, в 17:15 часа. В случая не намира приложения чл. 210, ал. 1 от ЗОП, тъй като посочената разпоредба касае призоваването на страните на посочените в жалбата адреси, а разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗОП регламентира реда за уведомяване на страните, като изрично е посочено, че същите са уведомени за призовките или съобщенията са връчени, ако са им изпратени на посочения от тях електронен адрес, или по факс, ако има такъв. По делото не е било спорно, че електронната поща, на която е изпратено съобщението от КЗК е посочена от дружеството. Оплакванията на частния жалбоподател, че писмото е постъпило на горепосочената дата по електронен път след работно време, както и че е получено в папка "Спам", което от своя страна е опорочило процедурата по връчване на съобщението за акта на КЗК, са неоснователни и недоказани. Неоснователно частният жалбоподател твърди, че връчването е ненадлежно, тъй като е извършено извън работното време както на дружеството, така и на КЗК. Няма законово изискване връчването да бъде осъществено от органа в неговото работно време, което е до 17.30 ч, както и да бъде съобразено с работното време на дружеството, за което не са представени доказателства, че е до 17 ч. С оглед бързината на процедурите по ЗОП е предвидено уведомяване на електронна поща. Този начин на уведомяване е свързан освен с улесняване на процедурата и с възможността пощата да бъде проверена от всяко място с достъп до Интернет. Няма задължение за връчване в офис и отваряне на електронната поща от компютър разположен в офиса на фирмата. Интересите на дружеството, като участник в процедура по ЗОП налагат то да прояви активност при условие, че е посочило този електронен адрес за кореспонденция. Не е доказано и твърдението, че писмото е попаднало в папка „Спам“, което е причина да не бъде своевременно видяно. Съгласно чл. 10 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронното изявление се счита получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, което в случая КЗК е удостоверила относно датата 26.06.2026 г. Следователно, с обжалваното разпореждане правилно е прието, че касационната жалба от 13.07.2026 г. е просрочена и съответно - недопустима, поради което, в съответствие със законовите изисквания същата е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото пред ВАС е прекратено. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на четвърто отделение,