Определение № 50095 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3035/2020 г.

Производството е образувано по касационна жалба от Д. Р. П., подадена чрез процесуален представител адв. Р. З., срещу въззивно решение № 69 от 28.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № 35/2020 г. на Окръжен съд - Перник, с което е отменено решение № 1795 от 08.12.2019 г. по гр. д. № 4699/2019 г. на Районен съд - Перник и е отхвърлен предявеният от Д. Р. П. срещу „ЕОС матрикс“ иск по чл. 439 ГПК с предмет недължимост на сумите: 11346,97 лв. – главница; 1251,38 лв. договорна лихва за периода 07.02.2012 г. – 27.11.2012 г.; 529,10 лв. – лихва за забава за периода 07.02.2012 г. – 27.11.2012 г. и 60,00 лв. дължими такси по договор за кредит за текущо потребление от 21.03.2011 г., за които суми има издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8714/2012 г. на Районен съд - Перник и е образувано изп. д. № 701/2019 г. на ЧСИ А. В.. Производството е спряно с определение №30 от 29.01.2021г. на основание чл. 292 ГПК, до приключване на производството по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Спирането е постановено тъй като предмет на разглеждане по това тълкувателно дело е правният въпрос: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му“, който е от значение за настоящото дело. Производството по тълкувателното дело е приключило с постановяване на тълкувателно решение №3/2020 от 28.03.2023г. Следователно, пречките за движението на настоящото дело са отпаднали и касационното производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение