Определение № 8502 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1876/2026 г.

Производството е по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК и § 40 от ПЗР на ЗИД на АПК. Образувано е по молба на Директор на Регионална инспекция по околна среда и водите - гр. Русе за допълване, евентуално за изменение на Решение № 6101/04.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1876/2026 г. на Върховния административен съд, в частта му за разноските. Ответникът – „Нетсолар“ ЕООД гр.Русе не изразява становището по молбата. Върховна касационна прокуратура не изразява становището по молбата. Молбата е подадена в предвидения по чл.248 ГПК преклузивен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С Решение № 6101/04.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1876/2026 г. Върховният административен съд е оставил в сила Решение № 3259/05.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1012/2024 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е била отхвърлена жалбата на „Нетсолар“ ЕООД гр. Русе против Решение № РУ-96-ПР/2024 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на Директора на РИОСВ – Русе, като е прието, че ответникът по касацията - Директора на РИОСВ – Русе не е правил искания за разноски. Основателно е твърдението на молителя, че има право на разноски, тъй като е бил представляван в производството от юрисконсулт, който е направил искане за присъждане на разноски с писмено становище по делото. Действително по делото е представена молба от Директора на РИОСВ – Русе чрез старши юрисконсулт М. Кръстева от 13.05.2026 г., с която е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Видно от пълномощно представено пред първата инстанция (л.22 от адм. дело № 1012/2024 г. по описа на Административен съд гр. Русе), административния орган е упълномощил старши юрисконсулт М. Кръстева да го представлява в пълен обем на представителна власт, както и да осъществява правата му по адм. дело № 1012/2024 г. по описа на АдмС Русе. С оглед изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде уважена по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложима в съдебния административен процес по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК и § 40 от ПЗР на ЗИД на АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Отговорността за разноските в съдебно-административното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (Арг.: чл. 143 АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая молителя е бил защитават от юрисконсулт, тъй като представеното пред първата инстанция пълномощно, съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, има сила до завършване на делото във всички инстанции, в това число и за представителство пред Върховния административен съд. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от ответника по касацията - Директора на РИОСВ – Русе, на основание чл.143 ал.3 от АПК във връзка с чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК му се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 50 евро, определени на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25а ал. 3 от Наредбата за правната помощ за осъществената защита без явяване в съдебно заседание. По тези съображения постановеното решение следва да бъде допълнено като се осъди касатора „Нетсолар“ ЕООД гр.Русе да заплати на молителя определените от съда разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.248 ал.3 от ГПК, съдът