Определение № 771 от 31.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 473/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Г. С., подадена чрез процесуалния му представител против определение № 5716/13.12.2024г., постановено по адм. дело № 1397/2024г. по описа на Административен съд Хасково, с което е оставено без уважение искането за спиране изпълнението на Решение № 101-МИ Стамболово от 05.12.2024г., издадено от Общинска избирателна комисия – Стамболово /ОИК/, с което предсрочно на осн. чл. 30, ал. 4, т. 5 ЗМСМА са прекратени пълномощията на С. като общински съветник в Общински съвет- Стамболово. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че от предварителното изпълнение за него ще настъпят обществени и репутационни щети. Иска отмяна на определението и спиране на предварителното изпълнение. Ответникът по частната жалба – ОИК Стамболово оспорва частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, преценявайки доводите на частния жалбоподател и данните по делото приема за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение № 101-МИ Стамболово от 05.12.2024г. на Общинска избирателна комисия – Стамболово /ОИК/ са прекратени предсрочно пълномощията на частния жалбоподател в настоящото производство Е. Г. С., Общински съветник в ОС Стамболово кмет на район „Илинден“ – Столична община, на основание чл.30, ал.4, т.5 ЗМСМА. За да остави без уважение искането за спиране предварителното изпълнение на решението, Административен съд Хасково е изложил съображения, че жалбоподателят не мотивира никакви конкретни доводи и не представя доказателства относно настъпване на вреда за него. Определението е валидно, допустимо и правилно. С оспореното пред първоинстанционния съд решение на ОИК Стамболово пълномощията на общинския съветник са прекратени, на основание чл.30, ал.4, т.5 ЗМСМА. Съгласно чл. 459, ал. 4 ИК вр. чл. 30, ал.8 ЗМСМА оспорването не спира предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Следователно предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Административният съд следва да прецени дали по отношение на жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, в който смисъл в оспорения съдебен акт са изложени подробни мотиви. Основания за спиране на допуснатото по закон или с влязло в сила разпореждане на органа предварително изпълнение, съгласно чл. 166, ал. 2 АПК, са налице ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма предвижда, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на посочената разпоредба за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като е предвидил предварително изпълнение на всички решения на ОИК, с които предсрочно се прекратяват кметски пълномощия. Неотносими към спора са твърденията, че предварителното изпълнение засяга обществени интереси. След като законодателят е допуснал предварително изпълнение на един административен акт, той вече е извършил необходимата преценка за засягане на държавния и обществен интерес от него в различните му аспекти. Поради това на съда не е предоставено да противопоставя различни държавни и обществени интереси един на друг, В компетентността на съда е да извърши преценка за значителни или трудно поправими вреди, които биха могли да настъпят не по принцип, а само за жалбоподателя. В случая по делото не са ангажирани нито твърдения, нито доказателства, установяващи настъпването на значителни или труднопоправими вреди за самия оспорващ, в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, които да са противопоставими по интензитет на защитения от закона държавен и обществен интерес. Позоваването на обществения интерес и на евентуалното му накърняване е ирелевантно за спора, защото този интерес е презюмиран, защитим и съобразен от законодателя предвид допуснатото предварително изпълнение на административния акт. Не са налице и нови обстоятелства, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на молбата за спиране. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,