Определение № 8839 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от К. К. против определение № 1842 от 27.05.2025 г., постановено по адм. дело № 118/2025 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответникът – кметът на община Плевен не изразява становище по частната жалба. Писмено становище е депозирано от юрк. Д. Стойчев, но същият е упълномощен от зам. кмета на община Плевен, който не е страна по делото. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Плевен оставя без разглеждане жалбата на К. К. против заповед № РД 12-518 от 01.11.2024 г. на кмета на община Плевен и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорването, поради което прави извод за недопустимост на оспорването. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на К. К. против заповед № РД 12-518 от 01.11.2024 г. на кмета на община Плевен, с която, на основание чл. 194, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде осигурен достъп на „И. ЕМЕС“ ЕООД до собствения му ПИ с идентификатор 56722.660.1156 по плана на гр. Плевен, чрез преминаване през съседен ПИ с идентификатор 56722.660.1155 за извършване на топлоизолация на западната фасадна стена на сграда, находяща се на регулационната линия със съседния имот. Постановено е достъпът да се осъществи съобразно приложената схема, незарделна част от заповедта. В заповедта не е посочен адресат на същата. С разпореждане № 532 от 06.02.2025 г. съдът оставя жалбата без движение като указва на жалбоподателката да заплати 10 лв. ДТ по сметка на съда, да представи доказателства, кога й е връчена заповедта, както и че е собственик на ПИ с идентификатор 56722.660.1155 и на сградите построени в него. Дадени са и указания че при неизпълнение на разпореждането производството по делото ще бъде прекратено. Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 10.02.2025 г. на посочения от същата съдебен адрес. В дадения от съда срок е внесена държавна такса. Доказателства, че К. К. е собственик на имота през който е нареден да се осъществи достъпа не са представени, нито в първоинстанционното производство, нито в настоящето производство. По делото е приложено и удостоверение за настоящ адрес, от което е видно, че жалбоподателката е с настоящ адрес в гр. Ямбол. При тези данни изводът на съда, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорването е законосъобразен. К. К. не е посочена за адресат на заповедта. Същата не прилага доказателства, че собственик на поземления имот през който е наредено преминаването, не е и негова обитателка. Следователно същата не е адресат на оспорената заповед, издадена на основание чл. 194, ал. 1 ЗУТ. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото първоинстанционния съд постановява правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Доводите в частната жалба, че в тежест на административният орган е да приложи доказателства, установяващи датата на връчване на заповедта, са ирелевнтни, тъй като производството по делото не е прекратено поради просрочие на жалбата. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като по делото не са приложени доказателства, че подалият становището юрисконсулт е упълномощен от кмета на община Плевен да го представлява. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,