Определение № 11056 от 06.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10607/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на В. Б. М., [ЕГН], срещу Определение № 20941/18.06.2025 г. по адм. дело № 1238/ 2025 г. по описа на Административен съд София - град(АССГ), с което на основание чл.213а, ал.2, във вр. с чл.236 от АПК е оставена без разглеждане частната й жалба срещу Разпореждане № 11947/07.04.2025г. на АССГ по същото адм. дело. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С Разпореждане № 11947/07.04.2025г., постановено по адм.д. 1238/2025г. по описа на АССГ, е оставена без движение подадената от В. М. частна жалба с указание в 7- дневен срок от съобщаването частният жалбоподател да внесе по сметка на ВАС държавна такса за обжалването в размер на 30 лв. с предупреждението, че при неизпълнение на дадените указания в посочения от съда срок, частната жалба ще бъде върната. Лицето е оспорил това разпореждане. С обжалваното в настоящото производство Определение № 20941/18.06.2025 г., административният съд е приел, че е сезиран с частна жалба срещу разпореждане, с което не се прегражда по-нататъшния ход на производството по администриране на частната жалба, доколкото разпореждането за оставяне на тази частна жалба без движение не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на актове, подлежащи на обжалване пред съд по чл.213а, ал.7 и чл.229, ал.1, т.1 и т.2 от АПК. Поради това и на основание чл.236, вр. чл. 215, т.4 от АПК, АССГ е оставил жалбата на В. М. срещу Разпореждане № 11947/07.04.2025г без разглеждане. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно производството по жалбата е прекратено, като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Съдебните определения/разпореждания, с които не се прегражда по- нататъшния ход на делото, каквото безспорно е процесното разпореждане за оставяне на частна жалба без движение, включително и в производствата по администриране на жалби по чл.213 а от АПК, не подлежат на съдебен контрол. Този вид съдебни актове са част от процедурата, осигуряват движението на процеса и неговото законосъобразно приключване. Поради това защитата срещу тях се реализира спрямо окончателния съдебен акт, който предизвиква правни последици- чл.229 и сл. АПК. Обосновано административният съд е констатирал, че частната жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл.215, т.4, вр. чл.236, във вр. с чл.213а, ал.7 вр. ал.2, вр. 229, ал.1, т.1 и т.2 от АПК и правилно е оставил тази частна жалба без разглеждане. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение