Определение № 4447 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3129/2026 г.

Производство е образувано по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК въз основа на писмо вх. № 15591 от 17.07.2026 година на Плевенския окръжен съд (изх. № 4276 от 15.07.2026 г.), с което е изпратена за разглеждане от ВКС частна жалба с вх. № 697 от 20.01.2025 г., подадена от В. М. Д., против определение № 1755 от 20.12.2024 година на Окръжен съд – Плевен, постановено по в. ч. гр. дело № 718/2024 година по описа на същия съд, с което е отказано освобождаването й от внасяне на държавна такса в размер на 30 лева за касационно обжалване. При преценка на допустимостта на частната жалба, настоящата инстанция констатира следното: Частната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, е била разгледана по същество от състав на Великотърновския апелативен съд по в. ч. гр. дело № 138/2025 година. С определение № 193 от 09.04.2025 година по посоченото в. ч. гр. дело № 138/2025 година Апелативен съд – Велико Търново е оставил без уважение частна жалба вх. № 697 от 20.01.2025 г., подадена от В. М. Д. от [населено място], срещу определение № 1755 от 20.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 718/2024 г. по описа на Окръжен съд-Плевен в частта, с която е оставено без уважение искането й за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС на РБ и е потвърдил определение № 1755 от 20.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 718/2024 г. по описа на Окръжен съд-Плевен в обжалваната му част. Въпросното определение № 193 от 09.04.2025 година по в. ч. гр. дело № 138/2025 година на Апелативен съд – Велико Търново е било обжалвано от В. М. Д. пред ВКС като по този повод е било образувано к. ч. гр. дело № 1902/2026 година по описа на ВКС, IV г. о. С определение № 2864 от 01.06.2026 година състав на ВКС е приел, че жалбоподателката е освободена от внасяне/заплащане на държавни такси и разноски по силата на закона - както на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, така и на основание чл. 359 от КТ; че това освобождаване от внасяне/заплащане на държавни такси и разноски се отнася както за исковото производство пред всички инстанции по трудовото дело, така и за производството пред ВКС по реда на гл. XXIV (чл.чл. 303-309) от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по трудовото дело - изрично чл. 359, изр. 2, предл. 2 от КТ, а така също и за всички частни (въззивни и касационни) производства по реда на гл. XXI (чл.чл. 274-279) от ГПК, свързани с исковото производство или с извънинстанционното отменително производство по гл. XXIV (чл.чл. 303-309) от ГПК по трудовото дело. Изхождайки от тези съображения, съставът на ВКС е приел, че както ПлОС, така и ВтАС са се произнесли по процесуално недопустимо искане на жалбоподателката по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК и са постановили процесуално недопустими съдебни актове, поради което е допуснал касационно обжалване на определение № 193/09.04.2025 г., постановено по в. ч. гр. дело № 138/2025 г. на Великотърновския апелативен съд и е обезсилил както определение № 193/09.04.2025 г., постановено по в. ч. гр. дело № 138/2025 г. на Великотърновския апелативен съд, така и потвърдената с него обжалвана част от определение № 1755/20.12.2024 г., постановено по в. ч. гр. дело № 718/2024 г. на Плевенския окръжен съд, с която е оставено без уважение искането на В. М. Д. за освобождаване от внасяне на държавна такса по подадената от нея частна касационна жалба с вх. № 12136/07.11.2024 г. срещу определение № 1458/16.10.2024 г., постановено по същото в. ч. гр. дело № 718/2024 г. на Плевенския окръжен съд. С оглед така изложените факти е видно, че изпратената от Плевенския окръжен съд частна жалба с вх. № 697 от 20.01.2025 г., подадена от В. М. Д., против определение № 1755 от 20.12.2024 година на Окръжен съд – Плевен, постановено по в. ч. гр. дело № 718/2024 година по описа на същия съд, с което е отказано освобождаването й от внасяне на държавна такса в размер на 30 лева, вече е разгледана от Великотърновския апелативен съд по в. ч. гр. дело № 138/2025 година, а постановеният от този съд съдебен акт е обезсилен. Обезсилено е и определение № 1755 от 20.12.2024 година на Окръжен съд – Плевен, постановено по в. ч. гр. дело № 718/2024 година, по повод на което във ВКС е изпратена частна жалба с вх. № 697 от 20.01.2025 г., подадена от В. М. Д.. Настоящото производство се явява такова без предмет – частната жалба вече е разгледана от Великотърновския апелативен съд, както и не е налице съдебен акт, чиято законосъобразност подлежи на преценка пред ВКС в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, предвид обезсилването на атакуваното пред ВКС определение. Производството подлежи на прекратяване. В. ч. гр. д. № 718/2024 година по описа на Плевенския окръжен съд следва да продължи съобразно дадените от състав на ВКС по гр. дело № 1902/2026 г. указания по администриране на подадената частна касационна жалба с вх. № 12136/07.11.2024 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.