Определение № 894 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2023 г.

Производството е по чл. 303 ГПК. Образувано е по молба на Р. Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 739/19.05.2015 г. по гр.д. № 1360/2015 г. на РС - Плевен, влязло в сила на 07.10.2015 г. Тя не съдържа изложение на основанията за отмяна, а по съдържание за неправилност на влязлото в сила решение. С разпореждане на администриращия съд тази молба е оставена без движение с указания да се изложат точно и мотивирано основанията за исканата отмяна. В изпълнение е подадена молба от адв. А. С., назначена за процесуален представител на молителя по предоставена правна помощ. Тази молба също няма изложение, които би могло да се квалифицира като молба за отмяна по някоя от хипотезите на чл. 303-304 ГПК. Твърди се, че решението, чиято отмяна се желае, е постановено в противоречие със закона, тъй като съдът разделил „предявения иск“ в две дела – гр.д. № 1360/2015 г. и гр.д № 3810/2014 г., отделно е постановено и в противоречие с практиката. Счита, че от обстоятелствата по делото може да се обоснове наличие на порок по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК; счита, че е налице „престъпление по служба“, извършено от работодателя, за издаване на неистински документи, представени по делото. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е недопустима. Производството по гл. XXIV ГПК не подменя редовния инстанционен контрол, а е извънреден способ за отмяна на влезли в сила решения само на посочените в закона основания. В случая се твърди неправилност на решението; друг е въпросът, че изложените в молбата доводи за нарушение на закона, не могат да се подведат и като такива за неправилност. Възражението, че представен по делото частен документ е неистински, следва да се направи в сроковете по чл. 193, ал. 1 ГПК. При пропуск да го стори, след влизане в сила на решението, е недопустимо страната да иска пререшаване на спора, като тепърва възразява относно истинността на документа. Недопустимо е и да предяви иск по чл. 124 ГПК за установяване неистинност на документа, за да се ползва от положителното решение в производство по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, и да иска отмяна на влязлото в сила решение, като основано на неистинския документ. Допустима е единствено молба за отмяна на влязлото в сила решение, основано на неистински документ, когато неистинността се дължи на престъпление и това е установено по надлежен съдебен ред, а той е влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено (срв. ТР 5/2012 г. ОСГТК ВКС). В случая няма позоваване на влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124 ал. 5 ГПК, с което да е установена неистинност на конкретен документ, който е обсъждан в решението, чиято отмяна се желае и който документ да има отношение към постановения краен резултат по спора. Нещо повече, дори в самата молба за отмяна няма твърдение за конкретен документ, че е неистински. Не е от компетентността на съда по чл. 303 ГПК служебно да преценява дали някой от всички представени по делото документи, издадени от работодателя е неистински, още по-малко осъществяването на престъпен състав. При така изложеното, молбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.