Определение № 4181 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3823/2022 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 24394/01.09.2022г. на Т. П. Т. за отмяна на решение №27/17.01.2022г. по гр.дело №759/2021г. на РС-Хасково и потвърждаващото го решение №189/10.06.2022г. по гр.дело №144/2022г. на ОС-Хасково, с което на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на „Би Ей Пи Еф" ЕООД е обявен за недействителен до размера 1/2 ид.ч. договор от 11.06.2020г. за покупко-продажба на недвижим имот, с който молителят Т. Т. и съпругата му М. И. Т. са продали на внучка си Т. Ц. Т. притежавания от тях недвижим имот, придобит по време на брака им - УПИ *** с площ 865 кв.м, намиращ се в [населено място], обл.Х.. Молителят сочи, че прехвърленият с договора от 11.06.2020г. имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, която е бездялова, поради което по иска с правно основание чл.135 ЗЗД се явява необходим другар на ответницата М. Т.. Сочи, че тъй като не е бил конституиран в производството и не му е било осигурено участие в делото, за него е налице право да иска, на основание чл. 304 ГПК, отмяна на влязлото в сила решение. Твърди, че молбата за отмяна е подадена в срок, тъй като узнал за решението на ОС-Хасково на 23.06.2022г. Ответникът по молбата „Би Ей Пи Еф" ЕООД, чрез процесуален пълномощник, оспорва същата, като неоснователна. Ответниците по молбата-М. И. Т. и Т. Ц. Т. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършване на дължимата преценка за допустимост на молбата за отмяна, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т.5 ГПК и е насочена срещу влязло в сила съдебно решение, формиращо сила на пресъдено нещо. Съдът намира същата за процесуално недопустима-не съдържа обстоятелства, относими към основанието за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл.304 ГПК, обуславящи качеството „необходим другар" на молителя по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД. Съгласно т. 10 ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, за да е редовна и процесуално допустима, молбата за отмяна по чл. 304 ГПК следва да съдържа твърдения за факти, които според молителя обуславят качеството му на „необходим другари" и произтичащата от това качество обвързаност от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, чиято отмяна е поискана. Когато ВКС в производството по чл. 307 ГПК констатира, че молбата за отмяна по чл. 304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар" на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима. В случая молителят претендира отмяна на решение, с което по отношение на съпругата му като прехвърлител и внучка му като приобретател е уважен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД - признат е за недействителен до размер 1/2 идеална част договор, с който молителят и съпругата му са продали на внучка си имот, съпружеска имуществена общност. Искът е уважен предвид факта, че съпругата на молителя е длъжник на ищеца „Би Ей Пи Еф" ЕООД за сумата 22 597,86 лева- годишна наемна цена по договор за наем на земеделска земя, което вземане е присъдено в полза на „Би Ей Пи Еф"ЕООД със Заповед № 171/29.02.2016г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч. гр. дело № 378/2016г. на РС-Хасково, за което е бил издаден и изпълнителен лист от 02.03.2016г. и предвид това, че атакуваният договор е бил сключени с цел да увреди „Би Ей Пи Еф"ЕООД. Съгласно разясненията, дадени с ТР №5/29.12.2014г. по тълк.дело №5/2013г. на ОСГТК на ВКС, предпоставка за провеждане на Павловия иск е вещта вече да е отчуждена; след като тя е отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането; собственик на имота е третото лице - приобретател. С уважаването на иска по чл.135 ЗЗД сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява. Ищецът по Павловия иск има материалноправната легитимация на кредитор с подлежащо на принудително удовлетворяване вземане; материалноправната легитимация на длъжник има единият от съпрузите; ищецът по Павловия иск няма материалноправната легитимация „кредитор" на другия съпруг, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. Оттук следва действителността на извършеното от съпруга-недлъжник разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна. Павловият иск не може да бъде уважен срещу съпруга, който не е длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг. Предвид това, молителят не е необходим другар, респективно не е трябвало да бъде конституиран като ответник по делото (в този смисъл и решение № 246/30.06.2015г. по гр.дело №578/2015г. на IV ГО на ВКС). С влязлото в сила решение по приключилото дело по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД не се засягат права на молителя, тъй като той не отговаря за задълженията на съпругата си, респ.не е трето лице по смисъла на чл. 304 ГПК, съответно не разполага с легитимация да иска отмяна на влязлото в сила решение на соченото правно основание, поради което молбата за отмяна, като недопустима, трябва да се остави без разглеждане. Така мотивиран, Върховният късъционен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение