Определение № 12942 от 29.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. А. И. срещу определение № 21456/28.10.2024 г., постановено по адм. д. 10543/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и недопустимо. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището, че ответна страна в производството пред АССГ трябва да е Министерството на вътрешните работи (МВР), което не е участвало в дисциплинарното производство и не е издател на акта, който прегражда незаконосъобразно служебното му правоотношение. Частният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното определение, да бъде спряно изпълнението на Заповед № 2599/2008 г. на директора на ДНП, да бъдат определени страните по влезлите в сила съдебни актове, да бъде определен друг съдебен състав за събиране на доказателства и да се установи кой е дисциплинарния орган, който може да води дисциплинарни производства срещу служители на МВР.. Ответникът, редовно уведомен за настоящото производство, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 21456/28.10.2024 г., постановено по адм. д. 10543/2024 г. по описа на АССГ са оставени без разглеждане жалбата на И. А. И. с искане да се прогласи нищожността на Заповед № 2599 /19. 05. 2008 г. на директора на Национална служба „Полиция“ за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и искането му за спиране предварителното изпълнение на тази заповед. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 6 от АПК като се е позовал на влезли в сила съдебни решения. По отношение на искането по чл. 166, ал. 2 от АПК са изложени мотиви, че тази процедура в случая не е допустима, защото се иска спиране на предварителното изпълнение на стабилен изпълнен административен акт. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. От доказателствата по делото административният съд правилно е приел за установено, че спорът относно действителността и законосъобразността на Заповед № 2599/19.05.2008 г. на директора на Национална служба „Полиция“ е приключил с влезли в сила съдебни решения. Доводите в частната жалба, че е налице разлика в страните, които са участвали в предходните съдебни производства и ответната страна – МВР, по отношение на която той иска в производството по адм.д. 10543/2024 г. да се спре предварителното изпълнение и обяви за нищожна на Заповед № 2599/19.08.2028 г. като противоречаща на договора № 13764/07.08.1997 г., не са съобразени разпоредбата на чл. 153 от АПК относно служебното конституиране на страните в административното съдебно производство и критериите, по които се определят кои са страни. АССГ правилно се е съобразил със силата на пресъдено нещо на цитираните в обжалваното определение съдебни актове при правилна преценка относно пределите й както от обективна, така и от субективна страна. В жалбата, с която е сезиран АССГ се съдържат доводи, които са били предмет на обсъждане във влезлите в сила съдебни решения, а искането на спиране на изпълнението на стабилен административен акт, който е изпълнен преди повече от пет години не е съобразено с процесуалните правила и съществуващи средства за правна защита. Хипотезата на чл. 166 от АПК е възможна само при наличие на висящ съдебен спор по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт. В случая по отношение на Заповед № 2599/19.05.2008 г. са проведени две (а не едно) съдебни производства, приключили с окончателни съдебни решения, с които оспорванията на И. И. са отхвърлени. Останалите искания в частната жалба, които се съдържат и в първоначалната жалба до АССГ, не са в правомощията на настоящата инстанция, която има задължение да осъществи инстанционен контрол по отношение обжалваното определение, но не и по същество на спор, който е приключил с окончателни съдебни решения. По изложените съображения обжалваното определение като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с чл. 159, т. 6 от АПК и при липса на допустимо искане по чл. 166, ал. 2 от АПК, трябва да бъде оставено в сила. С оглед липсата на претенции за присъждане на разноски, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение