Определение № 50144 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2605/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 1186/27.05.2022 г., подадена от името на ответника по делото М. Б. И., чрез назначения му от съда особен процесуален представител адв. А. Ц., срещу решение № 69/11.04.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 466/2021 г. на Видинския окръжен съд (ВдОС). С определение № 50043/01.03.2023 г., при извършената служебна проверка настоящият съдебен състав констатира нередовност на подадената касационна жалба, а именно: Адв. Ц. е назначена за особен процесуален представител по делото на ответника-касатор М. И. с определение от 04.01.2021 г., във връзка с разпореждане от 12.10.2020 г. на първоинстанционния Видинския районен съд – по реда и при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, във вр. с ал. 1-5 на чл. 47 от ГПК – при връчване на преписа от исковата молба чрез залепване, във вр. и с чл. 23, ал. 1 и с чл. 21, т. 2 от ЗПП. За откритото съдебно заседание, проведено от въззивния съд на 15.03.2022 г., жалбоподателят М. И. обаче е бил редовно призован по реда на чл. 46 от ГПК – чрез Ю. Б. – съпруга, от посочения в исковата молба (и във въззивната и в касационната жалба) негов адрес: [населено място], [улица], ап.. Освен това, още в откритото съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд на 04.10.2021 г., адв. Ц. е заявила, че на 30.09.2021 г. ответникът И. се е свързал с нея по телефона и е изявил желание да участва в процеса; адв. Ц. е подала и писмена молба от 01.10.2021 г. в същия смисъл. В същото съдебно заседание от 04.10.2021 г. и процесуалният пълномощник на ищеца „Електрохолд продажби“ АД (с предходно наименование „Чез електро България“ АД) – юрк. С. Т., също е заявил, че с него се е свързало лице, което се е представило за ответника по делото. При така установените обстоятелства – след като още в първоинстанционното производство касаторът-ответник И. е узнал за воденото срещу него исково производство, а във въззивното производство е и бил редовно призован по реда на чл. 46 от ГПК, са отпаднали предпоставките за особеното процесуално представителство по чл. 47, ал. 6 от ГПК, респ. – отпаднала е представителната власт на адв. Ц. спрямо касатора-ответник И., съгласно чл. 24а, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 23, ал. 1 и с чл. 21, т. 2 от ЗПП (същото разпореждат и чл. 96, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК). При това положение, касационната жалба е подадена от лице без представителна власт спрямо жалбоподателя. Предвид така констатираната нередовност, съгласно чл. 285, ал. 1, във вр. с чл. 284, ал. 1, т. 5, ал. 2 и ал. 3, т. 3 от ГПК, с определение № 50043/01.03.2023 г. касационната жалба и образуваното по нея производство по делото са оставени без движение и на жалбоподателя М. И. са дадени указания за отстраняване на нередовността, а именно – в едноседмичен срок от връчване на съобщението ведно с препис от определението, да подпише касационната жалба или да представи по делото екземпляр от нея, подписан от него и/или от упълномощен от него адвокат, както и да представи по делото надлежно пълномощно за този адвокат; изрично е указано и че в при неизпълнение на тези указания в посочения срок, касационната жалба ще бъде върната. Съобщението и преписът от определение № 50043/01.03.2023 г. с горните указания са изпратени за връчване на адрес: [населено място], [улица], ап., от който жалбоподателят М. И. е бил редовно призован във въззивното производство – по реда на чл. 46 от ГПК – чрез Ю. Б. – съпруга, като с бланковата призовка е бил уведомен за задължението му по чл. 41 от ГПК. Длъжностното лице – връчител е посетил адреса на 10.03.2023 г., 25.03.2023 г., 04.04.2023 г. и на 18.04.2023 г., като през този период, по-голям от един месец, не е открил жалбоподателя на адреса, нито друго лице, което да получи съобщението. С оглед на това, с разпореждане от 25.04.2023 г. съдът е приложил по делото съобщението и преписът от определение № 50043/01.03.2023 г. и ги е счел за връчени на основание чл. 41 от ГПК. При това положение, едноседмичният срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК е започнал да тече на 25.04.2023 г. и е изтекъл на 02.05.2023 г. (присъствен ден). В рамките на този преклузивен срок от страна на жалбоподателя М. И. не са предприети никакви процесуални действие за изпълнение на дадените му с определение № 50043/01.03.2023 г. указания за отстраняване на посочената по-горе нередовност на касационната му жалба. При така установените обстоятелства, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 284, ал. 1, т. 5, ал. 2 и ал. 3, т. 3 от ГПК, касационната жалба следва да бъде върната и образуваното по нея касационно производство по делото следва да бъде прекратено. Съгласно разпоредбите на чл. 47, ал. 6, изр. 2 и чл. 81 от ГПК съдът следва да определи окончателен размер на възнаграждението на адв. А. Ц., назначена за особен представител на жалбоподателя М. И., която е изготвила и е подала от негово име касационната жалба с приложено към нея изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и обема на положения труд от адвоката, настоящият съдебен състав намира, че този окончателен размер на възнаграждението се равнява на определения такъв от въззивния съд при администрирането на касационната жалба, а именно – на сумата 672.10 лв. Ищецът „Електрохолд продажби“ АД е внесло авансово на 20.06.2022 г. възнаграждението в този размер по депозитната сметка на ВКС, поради което възнаграждението следва да бъде изплатено на адв. Ц. от тази сметка на съда. Предвид изхода на делото – уважаването на предявения иск с въззивното решение № 69/11.04.2022 г. по възз. гр. дело № 466/2021 г. на ВдОС, и тъй като отговорът на касационната жалба е изготвен и подаден от юрк. С. Т. в качеството му на процесуален пълномощник на дружеството-ищец, съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 и чл. 81 от ГПК, съдът следва да определи и размер на юрисконсултското възнаграждение. Също съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и обема на положения труд от юрисконсулта, настоящият съдебен състав намира, че размерът на това възнаграждение следва да бъде определен на максималния такъв съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, във вр. с чл. 37 от ЗПП, а именно – на сумата 360 лв. Също предвид изхода на делото и съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 и чл. 81 от ГПК, ответникът-касатор дължи и следва да бъде осъден да заплати на дружеството-ищец горните разноски за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, в общ размер от 1 032.10 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение