Определение № 348 от 20.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7155/2014 г.

С определение № 80/ 21.03.2015 г. касационното производство е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълкувателно дело № 4 от 2014 г. ОСГК на ВКС. С молба № 11677/ 02.11.2015 г. касаторът [фирма] със седалище Б. е направил искане настоящият състав на Върховния касационен съд да се отведе от разглеждането на спряното дело. К. счита, че то има сходен предмет с предмета на гр. д. № 1983/ 2015 г. на ВКС, ГК, I-во отделение, а с определение № 328/ 01.06.2015 г. по гр. д. № 1983/ 2015 г. въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване. Това определение по чл. 288 ГПК е постановено от същия състав на ВКС и също в период на висящност на тълкувателно дело № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Според касатора, въпросът за пречката по чл. 292 ГПК е разрешен противоречиво по двете дела, а това поражда основателно съмнение в безпристрастността на състава (чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК). Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че молбата с искането за отвод следва да бъде разгледана. Тя не поставя въпрос по съществото на касационното производство. Въпросът е по приложението на чл. 22 и чл. 23 ГПК. Тези разпоредби обезпечават законосъобразността на извършените действия и на тези, които предстои да бъдат извършени от съда, а въпросът по молбата не попада в забраната да се извършват съдопроизводствени действия, следваща от привременната пречка на чл. 292 ГПК. Касационното производство по спряното дело е образувано по жалба от [фирма] със седалище Б. срещу решение № 1320/ 27.06.2014 г. по гр. д. № 4533/ 2013 г. на Софийски апелативен съд. С въззивното решение е отменено решение № 3153/ 31.07.2013 г. по гр. д. № 536/ 2011 г. на Окръжен съд – Благоевград и са отхвърлени исковете на касатора срещу С. И. Б. и Д. И. Ч. с правна квалификация чл. 108 ЗС относно поземлен имот с идентификатор 04279.620.14 по кадастралната карта на Б.. Качеството на собственик на имота касаторът извежда по правоприемство от Завода за инструментална екипировка и нестандартно оборудване в Б. (ЗИЕНТО), Д. фирма „И.“, [фирма], [фирма] и с твърденията, че спорният имот представлява част от терен от 27 дка, който е бил предоставен на ЗИЕНТО през 1981 г, а впоследствие – и на ДФ „И.“. Спорът възниква след решение № 1524/ 04.07.2001 г. на ПК – Б. и решение № 1588/ 26.03.2003 г. на ОСЗГ, с които по реда на чл. 18ж и чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ на ответниците като наследници по закон на И. К. Ч. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имота. За да отмени осъдителното първоинстанционно решение и да отхвърли ревандикационните искове въззивният съд е приел, че теренът от 27 дка е бил предоставен на ЗИЕНТО през 1981 г, а спорният имот е част от този терен. На основание чл. 11, ал. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност с решение от 05.04.1989 г. по ф. д. № 280/ 1989 г. на СГС е вписана държавна фирма „И.“, на която е предоставено имущество на прекратени стопански организации, включително и на ЗИЕНТО. На основание Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и във връзка с чл. 147, чл. 149 и чл. 222 ТЗ, с Разпореждане на МС № 19/ 17.09.1991 г. държавна фирма „И.“ е преобразувана в холдингово акционерно дружество [фирма], считано от 16.09.1991 г, а капиталът на холдинговото дружество е формиран от имуществото на поделения на държавната фирма „И.“, включително и на ЗИЕНТО. [фирма] е вписано в регистъра с решение от 18.11.1991 г. по ф. д. № 25485/ 1991 г. на СГС и впоследствие – преобразувано в [фирма]. К. е вписан с решение № 2161/ 30.07.1999 г. по ф. д. № 1300/ 1999 г. на Окръжен съд – Благоевград като [фирма] със съдружници [фирма], [фирма] и Д. И. Д.. При съображения, че доказателствата изключват извода, че теренът от 27 дка е заприходен в баланса на [фирма], въззивният съд е изключил всяка възможност това да е имущество, формирало капитала на холдинга, а оттук – и на касатора. К. е поискал въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроси за предпоставките на сложния фактически състав на чл. 17а ЗППДОбП и за доказателствените средства относно тези предпоставки. Позовал се е на решения на ВКС по чл. 290 ГПК, с които въпросите са разрешени по различен начин. С определение № 80/ 21.03.2015 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е преценил, че повдигнатите от касатора въпроси обуславят изводите на въззивния съд, а обжалваното решение противоречи на приложени решения по чл. 290 ГПК, на които касаторът се позовава. Съобразено е и това, че те са включени в предмета на висящото тълкувателно дело № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, по което е поставен въпросът: Необходимо ли е предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, за да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП (отм) ? Прието е, че изложеното осъществява пречката по чл. 292 ГПК, но е безпредметно повторното сезиране на ОСГК на ВКС, а производството следва да бъде спряно в етапа, предхождащ вземането на решение за допускане или недопускане на касационното обжалване (ТР № 8/ 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/ 2013 г. ОСГТК на ВКС и ТР № 2/ 28.09.2011 г. ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/ 2010 г). С определение № 328/ 01.06.2015 г. по гр. д. № 1983/ 2015 г. настоящият състав на Върховния касационен съд не допуска касационното обжалване на решение от 07.11.2014 г. по гр. д. № 622/ 2014 г. на Окръжен съд - Благоевград. Касационното производство по приключилото дело е било образувано също по жалба на [фирма] със седалище Б.. С това въззивно решение е отменено първоинстанционното решение и са отхвърлени исковете срещу [община], че касаторът е собственик на поземлени имоти в КК на Б.. По приключеното дело касаторът е извел своето качество на собственик на имотите от същото правоприемство и от твърденията, че спорните имоти са част от терена от 27 дка, предоставен на ЗИЕНТО. Във въззивното решение по приключилото дело е било прието, че при преобразуване на ЗИЕНТО и ДФ „И.“ теренът от 27 дка, върху който са разположени спорните имоти, е преминал в патримониума на холдинговото акционерно дружество [фирма], но това имущество не формира капитала на касатора. По приключилото дело касаторът също е имал искане въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по въпроси за предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП и за доказателствените средства, които ги установяват. С определение № 328/ 01.06.2015 г. по гр. д. № 1983/ 2015 г. настоящият състав на ВКС е преценил, че въпросите не обуславят изводите на въззивния съд - с обжалваното решение предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП не са отречени, а установени. Следователно липсва връзка между приключилото касационно производство и въпросът, предмет на тълкувателно дело № 4 от 2014 г. ОСГК на ВКС. Изключен е и изводът, че настоящият състав на Върховния касационен съд е разрешил противоречиво въпроса относно пречката на чл. 292 ГПК и е създал основание за съмнение в своята безпристрастност. Не е осъществено основанието на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, с което се обосновава молбата с искане за отвод. При тези мотиви, съдът