Определение № 50211 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4582/2021 г.

Производството е по чл. 251 ГПК. Образувано е по молба на П. Х. Н.-У. за тълкуване на определение № 377 от 12.08.2022 г. по гр.д. № 4582/2021 г. на ВКС, І г.о. Според жалбоподателката съществува неяснота относно вложения от състава на ВКС смисъл в изречението „Посоченото решение не дава отговор на въпроса при какви предпоставки е допустимо предявяване на нов иск за собственост, когато с влязло в сила решение въпросът за собствеността на имота е разрешен между страните със сила на пресъдено нещо”. Иска се също съдът да разтълкува на какво основание приема по настоящото дело, че правата на молителката по завещание са отречени със сила на пресъдено нещо по гр.д. № 5368/1996 г. на Софийски градски съд, след като в решение № 299 от 13.12.2013 г. по гр.д. № 1924/2013 г. е прието, че искът е предявен от наследниците по закон и на основание правото им на наследяване. В писмен отговор ответниците в касационното производство П. Д. С., Р. В. С., М. В. С., Л. М. Т., А. Х. Я., И. Н. М., Л. И. М., Т. Н. Е., Г. И. С., С. П. С., Х. Р. С., В. Л. М. и Я. Р. Н. изразяват чрез своя процесуален представител адв. В. К. становище, че постановеното определение по чл. 288 ГПК е съобразено изцяло със закона и съдебната практика по въпросите кога и в какви предели се формира сила на пресъдено нещо и при какви обстоятелства е допустим нов иск за собственост, като в същото не са налице неясни постановки, които да се нуждаят от тълкуване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Определение № 377 от 12.08.2022 г. по гр.д. № 4582/2021 г. на ВКС, І г.о., е постановено в производство по чл. 288 ГПК. С него не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 465 от 10.05.2021 г. по гр.д. № 2680/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 2096 от 20.03.2020 г. по гр.д. № 9572/2017 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото по предявения от П. Х. Н. - У. иск с правно основание чл. 108 ЗС. В определението са изложени мотиви защо касационната инстанция приема, че не са налице сочените от жалбоподателката П. Н.-У. основания по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 251 ГПК на тълкуване подлежат влезлите в сила съдебни актове, когато са неясни, двусмислени и този техен порок е обективиран в постановения диспозитив. Мотивите, дори да са неясни, не подлежат на тълкуване. В случая изразената в диспозитива на определението воля за недопускане на въззивното решение до касационен контрол е изразена ясно, недвусмислено, разбираемо, поради което липсва необходимост от тълкуване. По тези съображения молбата на П. Х. Н.- У. за тълкуване на определение № 377 от 12.08.2022 г. по гр.д. № 4582/2021 г. на ВКС, І г.о. следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът