Решение № 2670 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11664/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на „БИГА“ ООД, чрез адв. Стойчев, срещу решение № 8700 от 14.10.2025 г., постановено по адм. дело №1133/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването му срещу отказ за издаване на разрешение за строеж № 2/28.04.2025 г. на гл. архитект на район „Централен“ при Община Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесния отказ ведно със законните последици. Ответникът гл. архитект на район „Централен“ при Община Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу отказ № 2/28.04.2025 г. на гл. архитект на район „Централен“ при Община Пловдив да издаде разрешение за строеж /РС/ за обект „Реставрация, консервация, реконструкция, адаптация и експониране на Баня „Орта Мезар“ – художествен паметник на културата от Средновековие, находящ се в УПИ „Паметник на културата“, кв. 40-нов, 183-стар, по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив, пл. „Цар Калоян“ по съгласувана на 09.09.2019г. проектна документация по заявление вх. № 7000-19103/28.08.2019г. на „БИГА" ООД. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. първоначалното и допълнително заключения на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, се установява по безспорен начин наличие на визираните в процесния отказ пречки за издаване на РС, тъй като: 1. техническия инвестиционен проект предвижда надстрояване в югозападната част / увеличаване обема на сградата/, за което няма данни по преписката за съгласие на собственика на земята и учредяване на ограничено вещно право по чл.182 ЗУТ; 2. предвиденият по проекта от югозапад вход за „зареждане на кухня и магазини“ и „евакуационен изход“ през съседен УПИ I-518.1500- „трафопост и общ. обслужващи дейности“ не е скрепен с учредено право по чл.192 ЗУТ и 3. част „Архитектурна“ в трите фази /заснемане преди пожара, заснемане след пожара и адаптация/ не съдържат площи /полезни, застроени и разгънати застроени/, като има проблем и с паркирането с оглед изискванията на Наредба №4 от 21.05.2001г. При тези установявания по делото първоинстанционният съд е приел за законосъобразен обжалваният отказ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Видно от мотивната част на процесния отказ № 2/28.04.2025 г. на гл. архитект на район „Централен“ при Община Пловдив, същият е издаден в изпълнение на задължителните указания на съда по влязло в сила Определение №2700 от 21.03.2025г. по адм.д.№3023/2023г. на Административен съд - Пловдив, постановено в производство по чл.197 АПК. Административният орган се е произнесъл с акт по същество, отчитайки промените по действащият ПУП, касаещи предвиденият по проекта достъп до сградата за „зареждане на кухня и магазини“ ,който е предвиден и като „евакуационен изход“, през съседен УПИ I-518.1500. Този достъп безспорно изисква или изменение на ПР или провеждане на процедура по чл.192 ЗУТ. Възможна е и промяна на инвестиционното намерение с промяна на достъпът до сградата, което обаче зависи единствено от волята на вносителя на проекта. Само това се явява достатъчно основание за постановяване на процесният отказ за издаване на РС. Обосновани и правилни са и изводите на административният съд за непълнота на проектите в част „Архитектурна“ и липса на надлежно учредено право по чл.182 ЗУТ от собственикът на УПИ II-518.500 в кв. 40 по действащия ПУП-ПР от 2023 г. – Община Пловдив. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,