Определение № 3474 от 24.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2154/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Б. строй“ ЕООД (в несъстоятелност), подадена чрез управителя му Н. К. Б. (с прекратени правомощия) срещу определение № 886/18.03.2026 г., постановено по частно възз. гр. дело № 218/2026 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от дружеството-жалбоподател, също чрез управителя му, срещу определение № 23907/27.11.2025 г. по възз. гр. дело № 12268/2025 г. на Софийския градски съд (СГС), с което са оставени без разглеждане, като просрочени, две жалби, подадени от дружеството-жалбоподател, също чрез управителя му, срещу постановление за възлагане от 27.03.2015 г. и постановление от 31.03.2016 г. за поправката на първото постановление, издадени по изп. дело № 20148380408113 от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № ... За да постанови този резултат, САС е приел, че частната жалба, с която е сезиран, е подадена от лице без представителна власт и този дефект не може да бъде саниран, поради изричния отказ на представляващия дружеството-жалбоподател синдик да приподпише частната жалба. Приел е също, че след като администриращият СГС е отказал да върне частната жалба, САС следва да я остави без разглеждане, като процесуално недопустима. Частната жалба, по която е образувано настоящото частно гр. производство пред ВКС, е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от името на процесуално легитимирана страна по делото срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на образуваното пред него частно въззивно гражданско производство. Съдът намира, че тъй като процесуалният спор в настоящото частно производство е относно представителната власт на управителя (с прекратени правомощия) да представлява дружеството-жалбоподател (в несъстоятелност) в производството пред САС, то следва да се приеме, че частната жалба, с която е сезиран ВКС, е подадена чрез процесуално легитимирано за това лице в производството пред настоящата въззивна инстанция. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение № 886/18.03.2026 г. на САС. Поддържа се, че апелативният съд неправилно приел, че управителят Б. не може да представлява обявеното в несъстоятелност дружеството в производството по чл. 435 от ГПК, и конкретно – по обжалването на процесните постановления за възлагане. В тази връзка се излагат подробни съображения и позоваване на съдебна практика, че правомощията на синдика по чл. 658 от ТЗ не включват изрично подаването на жалби по чл. 435 от ГПК, и предвид „остатъчната“ процесуална легитимация по чл. 635, ал. 3 от ТЗ, можело да се приеме, че управителят, макар и с прекратени правомощия по чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ, би могъл да подаде такава жалба по чл. 435 от ГПК срещу постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от ЧСИ. Поддържа се и че САС допуснал процесуално нарушение, като не е дал сам указания за отстраняване нередовността на частната жалба – приподписването й от синдика, а с определение е прекратил производството пред себе си и е върнал делото на СГС с указания към него за отстраняване на нередовността. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ, с постановяване на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност се прекратяват правомощията на органите на длъжника – юридическо лице, които правомощия на управителния му орган включват и осъществяването на представителството спрямо трети лица, респ. – и процесуалното представителство в съдебните производства. Изключения от това общо правило са изрично установени с разпоредбата на чл. 635, ал. 3 от ТЗ, съгласно която, органите на обявеното в несъстоятелност търговско дружество могат да извършват всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика, но само в рамките на самото производство по несъстоятелност, както и в исковите производства по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 от ТЗ. Завеждането и участието в производствата по чл. 435 от ГПК за обжалване на действията на съдебния изпълнител, включително и производството по чл. 435, ал. 3 от ГПК – за обжалване на постановление за възлагане, издадено от съдебния изпълнител, не попадат в тези изключения, а са в правомощията на синдика по чл. 558, ал. 1, т. 7 от ТЗ, която разпоредба изрично го оправомощава да участва в производствата по висящите съдебни дела, по които е страна обявеният в несъстоятелност търговец, както и да завежда от негово име съдебни дела. В този смисъл е и посочената в частната жалба практика на ВКС, като в никое от цитираните в жалбата решения на ВКС не е прието, че управителният орган с прекратени правомощия по чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ е процесуално легитимиран да подава от името на обявеното в несъстоятелност търговско дружество, жалба по чл. 435, ал. 3 от ГПК срещу постановление за възлагане, издадено от съдебния изпълнител, нито друга жалба по чл. 435 от ГПК срещу действия на съдебния изпълнител; сочената в частната жалба практика в обратен смисъл на окръжни и апелативни съдилища, е неправилна. Следователно, в случая САС правилно е приел, че е сезиран с недопустима частна жалба, подадена в рамките на производството по чл. 435, ал. 3 от ГПК от лице без представителна власт – управителят с прекратени правомощия по чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ на обявеното в несъстоятелност дружество-жалбоподател. Неоснователни са и доводите в частната жалба за допуснато от апелативния съд процесуално нарушение. Проверката относно редовността на частната жалба, включително дали тя е подадена чрез надлежен представител, е правомощие на администриращия жалбата съд (чл. 262, ал. 1, във вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК), в случая – СГС, поради което САС правилно му е върнал делото за отстраняване на констатираната за първи път от него нередовност. След постъпилия по делото изричен отказ на синдика на дружеството-жалбоподател да приподпише частната жалба, нередовността на същата е останала неотстранена и е станала неотстранима, което е довело до процесуалната недопустимост на жалбата. След като СГС не е упражнил правомощието си по чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК да върне частната жалба, а я е изпратил за разглеждане на САС, последният – също задължен служебно да следи за нейната процесуална допустимост, правилно я е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима. При извършената служебна проверка съдът установи, че обжалваното определение № 886/18.03.2026 г. на САС е валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение