Определение № 787 от 12.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1252/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ЕЛ БИ СЕРВИЗ“ ЕООД срещу определение № 277/10. 04. 2023 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение по ч.т.д. № 438 по описа на съда за 2023 г., с което е оставена без разглеждане, като недопустима подадената от „Ел Би Сервиз“ ЕООД частна касационна жалба срещу определение № 3243 от 22. 12. 2022 г. по в.ч.гр. д. № 3599/2022 г. на Апелативен съд – София. С обжалваното по касационен ред определение на АС – София, след отмяна на първоинстанционно определение на Софийски градски съд, въззивният състав е допуснал обезпечение на предявен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, чрез възбрана на недвижими имоти. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на постановилия обжалваното определение състав за това, че жалбоподателят не притежава активна процесуална легитимация да обжалва въззивното определение, с което е допуснато обезпечение, чрез възбрана на недвижими имоти, които не са негова собственост. Твърди се неправилно прилагане от страна на съда, на ТРОСГТКВКС № 6/2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г., т. 6 от което постановява, че с легитимация да обжалват определението за допускане на обезпечителни мерки разполагат ищецът, при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът, както и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. Според жалбоподателя отразеното в мотивите към същата т. 6 от ТР, че трето лице, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот или да иска отмяната й, е и действителният собственик на имот, неправилно посочен като собственост на ответника, с оглед употребата на съюза „и“ следва да се тълкува в смисъл, че визираната хипотеза не е единственият случай, при който трето лице може да обжалва определението за допускане на обезпечение, напротив – точният смисъл на даденото от ВКС тълкуване е, че право да обжалва обезпечението има всяко лице, чиято правна сфера е засегната от обезпечителната мярка. В този смисъл се излага, че правната сфера на жалбоподателя може да бъде засегната от обезпечението, поради възможно бъдещо ангажиране на отговорността му за евентуални вреди, претърпени от купувача на послужилия за обезпечаване на иска недвижим имот вследствие допуснатото незаконосъобразно обезпечение, в качеството на жалбоподателя на продавач на имота, който би отговарял за такива вреди при евентуално разваляне на договора за покупко-продажба по реда и с последствията по чл. 190 от ЗЗД. Иска се отмяната на обжалваното определение и връщането на делото на сезирания с оставената без разглеждане частна касационна жалба, състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по нея. Ищцата по обезпечения иск П. Г. оспорва жалбата, а ответникът по същия „ЕЛ БИ СЕРВИЗ 2000“ ЕООД я намира за допустима и основателна. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да остави без разглеждане частната касационна жалба, с която е сезиран, като недопустима, съставът на ВКС е изложил, че: Съгласно т. 6 от ТР № 6/2013 г. от 14. 03. 2014 г. на ОСГТК на ВКС „Трето лице, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка „възбрана“ или да иска отмяната й е действителният собственик на имота, неправилно посочен като собственост на ответника.“; В хода на обезпечителното производство не е имало спор, че имотът, предмет на обезпечителната мярка, не е собственост на ответника по иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ - „Ел Би Сервиз 2000“ЕООД; Съобразявайки това обстоятелство първоинстанционният състав на СГС е оставил без уважение молбата на ищцата по чл. 389 ГПК за допускане обезпечение върху увеличената част от иска за сумата от 850000 лв. чрез налагане възбрана върху посочения имот; След като е приел, че действителният собственик на имота „Ел Би Сервиз“ ЕООД е свързано лице с ответното дружество по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ, сезиран с частна жалба от ищцата, въззивният състав с атакуваното определение № 3243 от 22. 12. 2022г. е отменил обжалвания акт и е допуснал исканата обезпечителна мярка; Издадената обезпечителна заповед е получена от представител на ищцата на 23. 12. 2022 г., видно от отбелязването на гърба на заповедта; Следователно най-ранната възможна дата за вписване на наложената възбрана е 23. 12. 2022 г.; С отговора на частната жалба е представено заверено копие на нот.акт № 172, том V, рег. № 27607 дело № 903 от 2022 г. на нотариус, вписан под № 594 на НК, от който се установява, че на 22. 12. 2022 г. „Ел Би Сервиз“ ЕООД продава на „АПЛ 4“ ЕООД процесния недвижим имот; Сделката е вписана в АВ на същата дата – 22. 12. 2022г., т.е. преди вписване на наложената с обжалваното определение възбрана върху имота; Следователно, към момента на вписване на обезпечителната възбрана действителният собственик на имота е лице, различно от подалото частната касационна жалба дружество, поради което последното няма качеството на „трето лице“, легитимирано да обжалва налагането на допуснатата обезпечителна мярка, по смисъла на посоченото тълкувателно решение. Обжалваното определение е правилно. Приетото от състава на ВКС е не в противоречие, а в съответствие с ТРОСГТКВКС № 6/2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. в приложимата му част. Засягането от допуснатото обезпечение, на правната сфера на трето лице, обуславящо за него правния му интерес, съответно – и надлежната му процесуална легитимация да обжалва определението по обезпечаването на иска, следва да е реално, а не хипотетично, както в случая. Възможността за такова засягане, съответно – и надлежната легитимация на действителния собственик на имот, възбранен в обезпечаване на иска, да обжалва определението по обезпечението, нарочно и изрично са признати в мотивите към т. 6 от ТР за в случай, че неговият – на третото лице собствен имот, е посочен като собственост на ответника по иска в определението, с което имотът е възбранен като обезпечение. Тази специална по отношение на общо възприетото в диспозитива по т. 6 от ТР хипотеза, следва да се свързва с постановеното в т. 5 от същото ТР, освобождаващо страните и съда от задължителността на това да установяват по делото /с оглед спецификите на обезпечителното производство – бързина, внезапност, нормална за това производство липса на доказателства относно собствеността/, принадлежността на съответното вещно право в патримониума именно на ответника по обезпечения иск. Затова и в тази им част мотивите към т. 6 разглеждат и установяват изрично частен случай на общата хипотеза, легитимираща трето, засегнато от обезпечението лице да обжалва определението по обезпечението, при установяване наличието на предпоставките на който специфичен случай, действителният собственик винаги е легитимиран да обжалва, и без да подлежат на установяване и преценка други обстоятелства, евентуално легитимиращи третите лица да обжалват, при условията и по силата на общата хипотеза на т. 6, in fine от ТР /изискваща на общо основание доказването в лицето на жалбоподателя, на правен интерес от такова обжалване/. Точно защото установява частен спрямо общия случай, в който трето лице може да обжалва определението по обезпечаването на иска, от съдържанието на тази част от мотивите към т. 6 от ТР, не може и не следва да се черпят аргументи в насока на разширяването по тълкувателен път и за нуждите на отделен казус, на вече изразената именно като тълкувателна, формирана по повод констатирана противоречива съдебна практика и задължителна за съдилищата, воля на ОСГТКВКС, каквото разширяване е недопустимо. Доколкото противно на твърденията в частната жалба, конкретният процесен случай не попада в приложното поле на т. 6 от ТРОСГТКВКС № 6/2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г., то и частната касационна жалба на жалбоподателя срещу определението за допускане на обезпечение на иска се явява недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение на състава на ВКС, което поради това следва да бъде потвърдено. Мотивиран по гореизложения начин, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия,