Определение № 22 от 18.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 17/2021 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. К. Р. против определение, постановено в открито съдебно заседание от 27.10.2020 г. по т.д.№ 1017/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, с което е прекратено производството, поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл.47 ЗМТА, вкл. за нищожност, на арбитражно решение № 614/2011 г., постановено от арбитър Ж. Б.. Жалбоподателката оспорва правилността на прекратителното определение с доводи, че предвиденият в чл.48 ал.1 ЗМТА преклузивен срок за предявяване на иска е неприложим към основанието „ нищожност на арбитражното решение „, поддържано паралелно с основанията по чл. 47 ал.1 ЗМТА. Позовава се на допустимо аналогично приложение на чл. 270 ал.2 ГПК, предвиждащ безсрочна атакуемост на нищожно съдебно решение по исков ред или чрез възражение, доколкото ЗМТА не урежда изрично срок и процесуален ред за атакуване на нищожно арбитражно решение. Счита стриктно приложим чл. 48 ал.1 ЗМТА, уреждащ единствено срок за иск за отмяна на арбитражно решение, на основанията по чл. 47 ал.1 ЗМТА, не и за прогласяването му за нищожно, съгласно чл. 47 ал.2 ЗМТА. Жалбоподателката не оспорва установения в производството по т.д.№ 1017/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС факт, за връчено й арбитражно решение на датата 02.12.2011 г., но се позовава на липсващи към връченото й арбитражно решение указания, че то влиза в сила и става задължително за нея с връчването му и подлежи на принудително изпълнение. С това страната обосновава по начало непропуснат преклузивен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. Ответникът - „ Профи Кредит България„ ЕООД – оспорва частната жалба и поддържа правилността на атакуваното определение, като съобразено с изобилна и непротиворечива практика на състави на ВКС в този смисъл, съответно цитирана. Счита за неприложима по аналогия разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С атакуваното определение, въз основа на съдебно-графологична експертиза, с която е установено връчване на арбитражното решение на ищцата на датата 02.12.2011 г. и предвид депозиране исковата молба по чл.47 ЗМТА на 15.04.2019 г., съставът на ІІ т.о. на ВКС е приел, че исковете са просрочени, доколкото срокът по чл. 48 ал.1 ЗМТА е изтекъл още на 02.03.2011 г.. Съдът е съобразил, че арбитражното решение, чиято отмяна се иска, е постановено преди ЗИДГПК / обн. ДВ бр.8 от 04.01.2017 г. / и към момента на влизането му в сила не е било налице допустимо образувано висящо производство по атакуването му по реда на чл. 47 ЗМТА. Срокът за предявяване на нищожността на арбитражното решение, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА, е приет да тече също от връчването му, тъй като се касае за процесуална норма, която може да се приложи само за заварени производства по чл.47 ЗМТА към деня на влизане в сила на ЗИДГПК / обн. ДВ бр. 8 от 04.01.2017 г. /. Частната жалба е неоснователна. Съгласно пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК / обн. ДВ бр.8/2017 год. / производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител, по смисъла на пар.13 ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 ГПК, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж. Според действащата към момента разпоредба на чл.47 ал.2 ЗМТА / пар.8 т.5 от ЗИД на ГПК – обн. ДВ бр. 8 / 2017 год./, арбитражните решения, постановени по спорове предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Последователна и непротиворечива е формираната от ВКС практика, приемаща че правилото на пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна / предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА/, по който Върховен касационен съд не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс.Съгласно тълкуването, дадено от Конституционния съд в т.3 на конст. дело № 15 / 2002 год., защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първия, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА – следващия, факултативен стадий.Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното в първия стадий арбитражно производство подлежи на прекратяване от арбитражния съд, поради неарбитрируемост на спора / чл.19 ал.1 ГПК вр. с пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК – обн. ДВ бр. 8 / 2017 год. /. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес допустимо е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено към измененията на процесуалния кодекс производство, ще следва Върховен касационен съд да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор,който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория – факултативен - стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. Като процесуално недопустима – поради неспазен преклузивен срок за предявяване на иск по чл.47 ЗМТА, съгласно чл.48 ал.1 от същия закон - исковата молба изключва произнасяне по действителността на арбитражното решение, тъй като не се касае за висящо пред ВКС производство - като специфична, факултативна част от арбитражния процес, по допустимо предявен в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, иск по чл.47 ЗМТА - след влизане в сила на пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/2017 год. /. Видно е, че ищцата желае да се възползва от формираната от ВКС практика по обявяване нищожност на арбитражните решения, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА, но същата е приложима само при постановени преди изменението на нормата арбитражни решения, при които и след постановяването им не се е погасило, като неупражнено в преклузивния за това срок, правото на иск за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА, тъй като само въз основа на допустимо упражнено такова процесуално право се образува факултативната, втора част на арбитражния процес – пред ВКС. Несъстоятелен е довода за неизтекъл преклузивен срок, поради недадени на страната указания, относно последиците от постановяване на арбитражното решение и връчването му на страната – формираща се сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила / чл.38 ал.4 ЗМТА и чл. 404 ал.1 ГПК /. ЗМТА не въвежда задължително указване на тези последици като предпоставка за началото на срока по чл. 48 ал.1 ЗМТА, изводими директно от закона, а незнанието на закона не извинява никого. Несъстоятелно е и съображението за прилагане по аналогия на чл.270 ал.2 ГПК. Нищожните съдебни решения са такива към всеки един времеви момент и единствено с оглед порока при постановяването им, докато нищожността на арбитражното решение, в хипотезата на чл.47 ал.2 ЗМТА, е прогласена от един момент насетне – на основание влизане в сила изм. на чл.19 ал.1 ГПК / обн. ДВ бр.8 от 2017 г. /, поради което е от значение доколко, предходно на този момент, е възникнало и не се е погасило потестативното право на иск по реда на чл.47 ЗМТА. Аналогията на закона, съгласно чл.47 ал.2 ЗНА, предпоставя „подобие„ в съществените елементи от уредения от закона фактически състав и уреждания по аналогия, каквото в случая не е налице. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение