Определение № 262 от 17.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 524/2015 г.

Производството е по чл. 247, ал. 1 и чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба подадена от М. В. Х. и И. Н. Х., чрез процесуалния им представител адв. Д. С., с искане да се поправи допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, постановено по делото, с отразяване волята на съда за отмяна на въззивното решение от 03.11.2014 г. по гр. д. № 2277/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. Заявено е и искане за изменение на решението в частта на разноските поради неправилно изчисляване на направените в първите две инстанции, като вместо сумата 572.80 лв. бъде присъдена сумата 1534.80 лв. или общо 2301.80 лв. Ответниците по молбата В. Х. и Й. Х., чрез процесуалния им представител адв. А. О., намират искането за изменение на решение в частта за разноските за неоснователно. За да се произнесе, Върховният касационен съд взе предвид следното: І. Искането по чл. 247, ал. 1 ГПК е основателно. В мотивите на решението съдът е формирал извод за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, с което предявените искове са били отхвърлени. С постановеното решение е уважил същите, но в диспозитива на решението не е отразил волята си за отмяна на въззивното решение. Това е основание за допълване диспозитива на решение № 95 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 524/2015 г. на ВКС, І г. о. с отмяна на въззивното решение от 03.11.2014 г. по гр. д. № 2277/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. ІІ. По искането за изменение на решението в частта относно размера на разноските, направените за първите две инстанции, съдът намери от фактическа страна за установено, че за производството пред първоинстанционния съд молителите М. и И. Х. са направили искане за присъждане на разноски за водене на делото в размер общо на 924.80 лв., от които 500.00 лв. адвокатски хонорар, 10.00 лв. + 12.00 лв. такси за удостоверения и преписи от книжа по делото; 50.00 лв. държавна такса за завеждане на делото и 100.00 лв. + 120.00 лв. депозити за вещо лице. В писмената защита е инкорпориран списък на разноските по чл. 80 ГПК. Искането не е оспорено и не е направено възражение по посочения общ размер на разноските. За въззивното производство молителите, въззивници по него, са направили искане за присъждане на платеното адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 500.00 лв., което е обективирано в писмената защита, а плащането е установено с представен договор за правна помощ. При тези данни общият размер на направените от ищците по иска разноски за първоинстанционния и въззивния съд възлизат на сумата 1424.80 лв. Неоснователно е твърдението, че направените разноски пред първоинстанционния съд са в размер на 1034.80 лв., колкото е присъдил съдът. Релевантно за размера им е посочената сума в искането за присъждането им и в списъка по чл. 80 ГПК. Наличието на списък на разноските е процесуална предпоставка за допустимост на искането за изменение на решението в тази част и съдът е обвързан от това волеизявление на страната. Съобразно изложеното искането за изменение на решението в частта за разноските ще бъде уважено, като ответниците по иска ще бъдат осъдени да заплатят на ищците по иска още сумата 852.00 лв., представляваща разликата между присъдената с решението сума от 572.80 лв., разноски за първоинстанционния и въззивен съд до действително направените от молителите такива в размер на 1424.80 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.