Определение № 383 от 21.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1974/2022 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от „Фючър Енерджи”ООД/н/, [населено място] чрез синдика А. К. срещу определение № 184 от 16.05.2022г. по в.т.д.№ 871/2021г. на Апелативен съд П., с което в производство по чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, дължими от „Фючър Енерджи”ООД/н/ на насрещната страна [община] за производството пред Апелативен съд П. по разглеждане на подадената от дружеството въззивна жалба и частна жалба като е присъдена общо сумата 10 350лв. разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на общината. С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение и отхвърляне на молбата на общината по чл.248 ГПК. Изложени са съображения, че [община] не е изложила доводи и причини за сключването на два договора за правна защита и съдействие по едно и също дело, а и подобни договорености между доверителя и адвоката противоречат на правната и житейска логика. Поддържа се, че насрещната страна има право на възнаграждение само по един от договорите за правна защита и съдействие; в противен случай уважаването на претенции за заплатен адвокатски хонорар по множество сключени договори за правна защита и съдействие по едно и също дело, за извършени „едни и същи услуги”, би се превърнало в порочна практика. Касаторът възразява, че не са изпълнени законовоустановените изисквания за присъждане на разноски по „чл.78,ал.1 ГПК”, във връзка с нито един от представените договори за правна защита и съдействие, тъй като ответникът не е представил доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения адвокат, а съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страна е изплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане, в който смисъл е и цитирана съдебна практика. В писмен отговор [община] оспорва основателността на частната жалба. Посочва, че ответникът [община] е бил надлежно представляван от адвокат П. К., както и че сумите, посочени в договорите за правна защита и съдействие са заплатени. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Производството пред Апелативен съд П. е образувано по въззивна жалба, подадена от ищеца „Фючър Енерджи”ООД срещу решението Пазарджишкия ОС по т.д.№ 161/2020г. и по частна въззивна жалба на дружеството срещу постановеното в производство по чл.248 ГПК определение от първоинстанционния съд. От ответната страна е постъпил отговор вх.№.265663/16.06.2021г. на въззивната жалба, съдържащ искане за присъждане на разноски, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е вписан като предмет на защитата „подаване на отговор на въззивна жалба по т.д.№ 161/2020г. на ОС Пазарджик”. Договорено е възнаграждение в размер на 4 900лв.. Посочено е, че същото е платено в брой. От ответната страна е депозиран и отговор вх.№ 267415/ 29.10.2021г на подадената частна въззивна жалба, съдържащ искане за присъждане на разноски, към който е приложен договор от 27.10.2021г. за правна защита и съдействие с предмет „подаване отговор на частна жалба срещу определение по т.д.№ 161/2020г. на ОС Пазарджик” с договорено и посочено като платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 550лв. В съдебното заседание пред апелативния съд, на което представител на въззивника не се е явил, [община] е поддържала искането за заплащане на разноските за производството пред Апелативния съд, представила е списък, както и договор за правна защита и съдействие с предмет „процесуално представителство пред АС Пловдив по жалбата на „Фючър Енерджи” срещу решението по т.д.№ 161/2020г. на ОС Пазарджик” и с договорено и посочено като заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 4 900лв. С решение № 108 от 07.03.2022г. са потвърдени двата обжалвани от ищеца акта. Със същото решение на [община] е присъдено адвокатско възнаграждение за производството пред апелативния съд в размер на 4 900лв. С подадена в срок молба общината е поискала да бъде изменено решението в частта за разноските, дължими й за производството пред ПАС като и бъде присъдена още сумата 4 900лв., както и сумата 550лв. във връзка с отговора на частната жалба. В отговора на молбата насрещната страна е посочила, че отсъстват доводи защо са сключени два договора за правна защита и съдействие по едно и също дело и че това противоречи на житейската и правна логика. Поддържано е, че адвокатът има право на едно възнаграждение само по един от договорите, поради което молбата е неоснователна. С атакуваното определение молбата е уважена, присъдени са още 5450лв. (общо 10 350лв.) разноски за заплатено възнаграждение за адвокат за производството пред ПАС. Изложени са съображения, че определеният в чл.7 от Наредба № 1/2004г. минимален размер на адвокатско възнаграждение включва съгласно чл.9,ал.1, както действията по изготвяне на отговор на въззивна жалба без процесуално представителство, така и действията по процесуално представителство по делото, поради което няма пречка възнаграждението за адвокатската услуга да се уговори поотделно - за изготвяне на отговор и за процесуално представителство, съответно и да се сключат два договора за правна помощ. Изложени са и съображения, че минималният размер на възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата е 9 258лв., поради което и стойността на престираната услуга, договорена в размер общо на 9 800лв. не е прекомерна, а и такова възражение не е заявено от насрещната страна. Обсъдено е и, че е депозиран отговор на частната жалба, за изготвянето на който са поискани и доказани разноски в размер на 550лв., които също се дължат. С оглед на очертаните факти и правните аргументи на въззивната инстанция частната жалба е неоснователна. Изцяло следва да бъдат споделени изводите на апелативния съд, че по аргумент от разпоредбата на чл.9,ал.1 от Наредба №1/2004г., може да бъде договорено адвокатско възнаграждение само за изготвянето на отговор на въззивна жалба без процесуално представителство, както и да бъде сключен отделен договор за осъществяване на процесуално представителство. След като в случая възражение по чл.78,ал.5 ГПК не е направено, за задължението за насрещната страна по чл.78,ал. 3 ГПК е ирелевантно дали възнаграждението е договорено с един или с два договора за правна защита и съдействие. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че такова договаряне е правно необосновано, и води до създаване на „порочна практика”. Такъв извод не може да бъде обоснован нито от разпоредбите на Закона за адвокатурата, нито от разпоредбите на Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. Същевременно страната, която е сключила два договора за правна защита и съдействие - за изготвяне на отговор на жалба и за процесуално представителство, не дължи аргументи и обяснения за предприетия начин на договаряне. Невярно е твърдението, че двата договора имат за предмет „едни и същи услуги по едно и също дело”, а и такъв довод би бил релевантен при възражение за прекомерност, каквото в случая отсъства. Неотносимо е твърдението в частната жалба за противоречие между съдържанието на сключените договори за правна помощ и представените платежни нареждания, тъй като тези доводи касаят единствено произнасянето по частната въззивна жалба срещу първоинстанционното определение по чл.248 ГПК, което не е обжалвано и е влязло в сила. В случая и в трите договора за правна защита и съдействие надлежно е отразено плащането на сумите в брой в съответствие с начина, указан в т.1 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което изводите на въззивната инстанция са изцяло съобразени с даденото разрешение, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението; в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да заплати от масата на несъстоятелността сумата 550лв. разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна за изготвянето на отговор на настоящата частна жалба, които са поискани и доказани (договорът от 04.07.2022г. е приложен на л.79 от материалите по делото на апелативния съд). Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, ТК, І т.о: