Определение № 1715 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1516/2026 г.

Производството е по чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от А. Ф. М., гражданка на Украйна,чрез адв. Д. Ялъмов срещу определение № 609 от 07.01.2026 г., постановено по адм.дело № 13441/2025 г. по описа на Административен съд- София град, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба срещу предложение на министъра на правосъдието до Вицепрезидента на Република България по преписка вх. № 6005/2022г. по описа на дирекция „Българско гражданство“ при МП, с което на основание чл.34 от Закона за българското гражданство да не бъде издаден указ, с който А. Ф. М. да придобие българско гражданство и производството по делото е прекратено. Частната жалбоподателка твърди неправилност на определението, иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за произнасяне по съществото на жалбата. В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна, министърът на правосъдието, по делото е депозиран писмен отговор на частната жалба с развити в него доводи за неоснователност на частната жалба, съответно- за правилност на обжалваното с нея прекратително определение. Частната жалба е предявена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното в настоящото производство определение № 609 от 07.01.2026 г., постановено по адм.дело № 13441/2025 г. по описа на Административен съд- София град, съдът е приел, че обжалваното пред първоинстанционния съд Предложение на министъра на правосъдието по преписка с вх. № 6005 от 2022г., адресирано до вицепрезидента на Република България, да не бъде издаден указ за придобиване на българско гражданство на А. Ф. М., гражданка на Украйна, родена на [дата]. в гр.Болград, Украйна, живуща в Украйна, не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като не засяга пряко права, свободи и законни интереси на обжалващата го, тъй като на основание чл.21, ал.5 от АПК съставлява етап от процедурата по издаване на акта, засягащ правата й, а именно – указа на президента/ вицепрезидента на РБългария, с който на чужденеката се предоставя или се отказва предоставянето на българско гражданство – от една страна, а от друга – тъй като специалният Закон за българското гражданство в своята разпоредба на чл.35, ал.5 предвижда възможност за обжалване само на непроизнасянето на министъра на правосъдието с изрично предложение в сроковете по чл.35, ал.1 от същия закон, както и прекратяването на производството пред него, но не и на направеното от него изрично предложение по същия законов текст. Определението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Актът на министъра на правосъдието по чл.34 ЗБГ е част от производство, в което се разглеждат молби за придобиване на българско гражданство. Производството за придобиване на българско гражданство не е административно. Българско гражданство се придобива с указ на Президента на Република България. Министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България, с което предлага издаването на указ за придобиване на българско гражданство или за отказ за издаването на такъв указ. Актът на министъра на правосъдието се основава на мнението на Съвета по гражданство при Министерството на правосъдието, който е съвещателен орган. Предложението на министъра на правосъдието, видно и от наименованието на акта, не приключва производството и не предизвиква правни последици в правната сфера на лицата-кандидати за придобиване на българско гражданство, поради което не подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В подкрепа на горния аргумент е и второто изречение от разпоредбата на чл.35, ал.5 от ЗГР, съгласно което съдът проверява само движението на производството, но не и съдържанието на изготвеното от министъра на правосъдието предложение. Определението за оставяне жалбата на А. Ф. М. без разглеждане като недопустима и за прекратяване на производството е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК, Върховният административен съд, трето отделение