Определение № 704 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 478/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Топливо енерджи“ЕООД срещу разпореждане№573/24.03.2023г. по т.д.№1001/22г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на насрещната по делото страна „С. 2007“ЕООД за сумата 41 261 лв.,в размер на която е уважен предявеният от това дружество иск по чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на разпореждането, тъй като не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение, доколкото липсва произнасяне по същество на материалноправния спор. Върховен касационен съд, в състав на Второ търговско отделение, констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. За да разпореди издаването на изпълнителен лист на основание чл.404 т.1 ГП, съставът на апелативния съд е съобразил, че с тази норма се допуска предварително изпълнение на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища /т.е. тези, с които съдът се е произнесъл по спорното право с уважаване на осъдителната претенция/. На базата на това съставът е заключил,че постановеното от него решение, с което е потвърдено осъдителното такова на първата инстанция за посочената сума, подлежи на изпълнение само в частта, произнесена по материалноправния спор, но не и в частта за разноските, за издаването на изпълнителен лист за които следва да е налице влязъл в сила съдебен акт. Така постановеното определение е правилно. Неоснователни са наведените в частната жалба на „Топливо енерджи“ЕООД оплаквания за несъобразяване на въззивния състав с посочените в разпоредбата на ГПК предпоставки за произнасянето му по молбата на насрещната страна за издаване на изпълнителен лист. Наведеният единствен довод за липса на произнасяне по съществото на спора от въззивната инстанция представлява по характера си невярно твърдение – делото пред въззивния съд е приключило с решение по същество, поради което е изпълняемо преди влизането му в сила по силата на изричната разпоредба на чл.404 т.1 ГПК. Частната жалба,като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея разпореждане да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение