Определение № 338 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4799/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба [фирма], [населено място], срещу определение №1298/23.04.2011г. по ч.гр.д.№1203/2012г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 24.01.2013г. по гр.д. №8344/2012г. на Пловдивския районен съд. С последното е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на съдебно решение № 4570/10.12.2012г. по гр.д.№8344/2012г. на Пловдивския районен съд в частта му за разноските като бъде намален размерът на присъдени на ищците разноски за адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд се е произнесъл по два правни въпроса – как се определя минималният размер на адвокатско възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес – по реда на чл.7,ал.1,т.1 или по чл.7,ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. и какъв е размерът, до който следва да се намали адвокатското възнаграждение поради прекомерност –до еднократния или трикратния размер по наредба №1/2004г. Счита, че производството пред ВКС следва да се спре до приключване на ТР№6/2012г., ОСГТК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице законовите предпоставки за намаляване размера на присъденото в полза на ищците адвокатско възнаграждение поради по-високата правна сложност на делото. Н астоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на определението по реда на т.1 от ТР №1/2009г., ОСГТК поради недопустимост на обжалвания съдебен акт. В случая дружеството е подало две жалби – частна жалба срещу определението, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решение № 4570/10.12.2012г. по гр.д.№8344/2012г. на Пловдивския районен съд в частта му за разноските и въззивна жалба срещу същото решение. В Пловдивския окръжен съд по първата жалба е образувано частно производство, а по втората – въззивно гражданско дело № 604/2013г., което не е приключило. Произнасянето от въззивната инстанция по спора относно дължимите разноски преди разглеждането на въззивната жалба, т.е. преди да бъде разгледан въпросът за основателността на иска, е преждевременно, поради което е недопустимо. При подадена въззивна жалба се поставя във висящност и въпросът за дължимите от страните разноски, които се определят по правилата на чл.78 ГПК. За да извърши преценка кой и в какъв размер дължи разноски, съдът първо трябва да се произнесе по основателността на иска. Отговорността за разноски е последица от изхода на спора, поради което и определението, с което те се присъждат не може да предхожда решението по съществото на спора в съответната инстанция. Образуването на две дела в съда /по въззивната и по частната жалба/ не обосновава разглеждане на въпроса за разноските преди разглеждане на спора по същество.В този смисъл е и установената практика на ВКС – определение №247/17.04.2013г. по ч.гр.д.№699/2012г., ІV г.о. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.