Определение № 6314 от 11.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4975/2025 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Л. П. И., чрез адв. Тенев, против определение №10246 от 24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 9179/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № 18-8000/25.07.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър -София и е върната административната преписка с конкретни указания за ново произнасяне. С доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон се претендира отмяната му ведно със законните последици. Ответниците началник на Службата по геодезия, картография и кадастър – София, П. Ц. Д. и Д. Д. не ангажират становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната за процесуално недопустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение, административният съд е в производство по раздел IV, чл. 56, ал. 4, вр. чл. 91, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК е отменил като незаконосъобразна оспорената от П. Ц. Д. и Д. Д. заповед № 18-8000/25.07.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър -София, с която на основание чл. 91, ал. 1 и чл. 99, т. 5 АПК е оттеглена предходно издадена заповед № 18-1379/01.02.2024 г. от Службата по геодезия, картография и кадастър -София и е прекратено като недопустимо административното производство, образувано подадено заявление рег. № 01-5763/13.10.2023 г. на П. Ц. Д. и Д. Д. за изменение на КККР по отношение на границите на поземлен имот с идентификатор 14831.6506.5379 в [населено място]. Административната преписка е върната за ново произнасяне и администриране на жалбата от 18.07.2024 г. на Л. П. И.. Определението е мотивирано с постановяване на процесната заповед при взаимно изключващи се правни основания по чл. 91, ал. 1 и чл. 99, т. 5 АПК, тъй като правото на „отзив“ по чл.91 АПК е допустимо по отношение на невлязъл в сила административен акт, а производството по чл.99 АПК касае отмяна на влязъл в сила административен акт. Установено е по делото, че заповедта е издадена по повод подадена жалба от Л. П. И. срещу заповед № 18-1379/01.02.2024 г. от Службата по геодезия, картография и кадастър –София, което обстоятелство сочи на приложимост на чл.91 АПК, но от друга страна административният орган е възприел отменената заповед като влязла в сила, т.е. в хипотезата на чл.99 АПК. Изложени са мотиви и за липса на основанието по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, тъй като не е налице „влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни“. С влязлото в сила решение по адм. д. № 8454/2011 г. на АССГ /оставено в сила с решение № 5514/23.04.2014 г. по адм. д. № 1562/2014 г. на ВАС/ е осъществен съдебен контрол по отношение на заповед за одобрение на първоначална КККР, издадена от изп.директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /заповед № РД-18-31/02.06.2017 г. на изп. директор на АГКК/, а в настоящото производство предмет на произнасяне е отмяната на друг вид заповед – за изменение на КККР, издадена от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /заповед № 18-1379/01.02.2024 г./. Следователно не са били налице предпоставките за прекратяване на административното производство. Обжалваното определение е обосновано и законосъобразно като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ във вр. с чл.236 от АПК. В процесната заповед, както правилно е установил първоинстанционният съд, е допуснато смесване на институтите на отзив по чл. 99, ал. 1 АПК и на извънредния способ за отмяна на административен акт по чл. 99 и сл. АПК, което съставлява нарушение от категорията на съществените, водещо до отмяна на заповедта само на това основание. Разпоредбата на чл. 91, ал. 1 съдържа няколко хипотези, а именно: административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, но само в 7-дневен срок от получаване на жалбата или протеста ,т.е. само по отношение на невлязъл в сила административен акт. Производството по чл. 99 - 106 АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт, поради което са регламентирани изчерпателно процесуалните изисквания към това производство и основанията по чл. 99 АПК, с оглед формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт. В случая в оспорения административния акт, както правилно е вписано в обжалваното решение, не е посочено правно основание за отмяна на заповед № 18-1379/01.02.2024 г. от Службата по геодезия, картография и кадастър –София. Позоваването на административният орган на две взаимно изключващи се правни основания в процесната заповед е основание за нейната незаконосъобразност, тъй като води до неяснота на разпоредените правни последици. В тази връзка обосновано е прието в обжалваното определение, че не са налице и изискванията на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК за прекратяване на административното производство. Освен изложените от административният съд мотиви в тази насока следва да се посочи, че на прекратяване подлежи единствено висящо административно производство, но не и приключило такова с влязъл в сила административен акт. В този смисъл е налице и друго несъответствие на процесната заповед с визираната хипотеза на чл.99 АПК. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение