Решение № 239 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 758/2009 г.

Решение № 239 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 758/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. К., срещу въззивно решение от 16.02.2009 г. по гр. дело № 2109/2005 г. на Софийския апелативен съд. С определение от 03.11.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения материалноправен въпрос за прилагане разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОСОИ в хипотезата вр. чл. 7, ал. 1 ЗВСОНИ и дали изплащането на обезщетение по реда на чл. 5, ал. 1 ЗОСОИ е пречка за реституция по чл. 7, ал. 1 ЗВСОНИ с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото. Касаторът твърди неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответницата по касация Х. Б. П., гр. С., оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответниците по касация И. С. М., Е. С. М., И. М. М. и А. С. М., оспорват жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение от 08.04.2002 г. по гр. д. № 2327/1998 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен като недоказан искът, предявен от В. Н. К. срещу Х. Б. М. и С. С. М. с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ за установяване нищожността на сключена на 01.03.1969 г. сделка за покупко-продажба, с която С. и Х. М. са придобили собствеността на апартамент в таванския етаж на сграда в гр. С., ул. л. № 10, застроен на 61,97 кв. м. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил наличие на идентичност между отчуждените от наследодателя му по реда на ЗОЕГПНС помещения на таванския етаж и процесния апартамент, предмет на атакуваната по реда на чл. 7 ЗВСОНИ сделка. Не е доказана трансформация и приращение по чл. 97 ЗС на обекти, собственост на наследодателя на ищеца и на трето лице, както и в каква степен точно при тази трансформация е участвало имущество, не принадлежало нему. Освен това по делото е установено от писмо ат 07.11.2001 г., че ищците са обезщетени на основание чл. 5, ал. 1 ЗОСОИ с жилищно компенсаторни записи. За разлика от обезщетяването по чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ с държавни облигации, то обезщетяването по реда на ЗОСОИ се явява надлежно такова по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗВСОНИ. По делото е установено, че през 1948 г. по реда на ЗОЕГПНС от Н. К. е отчуждено имущество, представляващо апартамент и съответните тавански помещения от сградата на ул. "Д" № 10. По договор за доброволна делба от 29.12.1945 г. наследодателят на ищеца Н. К. се легитимира като собственик на четири от таванските помещения на сградата. На таванския етаж е съществувало още едно помещение, собственост на Д. Г. С настанителна заповед от 19.06.1965 г. М. са настанени в жилище, включващо таванско помещение № 5 /на Д. Г. /, № 4 и част от № 3. С договор от 01.03.1969 г. на ответниците по иска М. е продаден държавен имот, включващ посоченото жилище в таванския етаж и отделно таван от 18 кв. м. Искът с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ е заведен на 17.03.1998 г. и касае продадената част от таванския етаж по договор от 01.03.1969 г., определена в него като стая, кухня, клозет, баня, тераса и входно антре, със застроена площ 61,97 кв. м. В първоинстанционното производство е приложено и прието писмо от 07.11.2001 г. на О. управител, област София относно отчуждителна преписка по ЗОЕГПНС на Н. К. В писмото е удостоверено, че за имота на ул. "Д" № 10, одържавен по ЗОЕГПНС, наследниците на Н. К. са обезщетени на основание чл. 5, ал. 1 ЗОСОИ с жилищни-компенсаторни записи. Документът не е оспорен от ответника по реда на чл. 154 ГПК (отм.). Няма спор по делото, че обезщетението касае и процесния имот. В касационната жалба също не се оспорва получаването на жилищни компенсаторни записи като обезщетение за отчуждения имот, с твърдение, че това е станало по време, когато е бил изтекъл първоначално предвиденият срок за предявяване на иска по чл. 7 ЗВСОНИ. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК настоящият състав приема следното: Д., целта на реституционните закони е да се възстанови на бившите собственици или на техните наследници онова, което им е било отчуждено против тяхната воля. Със ЗВСОНИ /ред. ДВ, бр. 15/1992 г./ е даден едногодишен срок от влизане в сила на закона за предявяване на иска по чл. 7 от собствениците или техните наследници, които не са получили обезщетение /добавено с § 1, ЗИД, ДВ, бр. 51/1996 г./, за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове. С § 2 ПЗР на ЗОСОИ /ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г./ преклузивният срок по чл. 7 ЗВСОНИ се възстановява и започва да тече от деня на влизане на ЗОСОИ в сила. Със същия закон - чл. 5, ал. 1, е предвидено собствениците или техните правоприемници на отчуждени жилища, собствеността върху които не е и не може да бъде възстановена, да получат /ако изберат този начин на обезщетяване/ специални жилищни компенсаторни записи. Редът за обезщетяване по този закон е уреден в чл. 6 като е предвиден срок за подаване на исканията. В частта и относно възстановяване едногодишния преклузивен срок по чл. 7 ЗВСОНИ, разпоредбата на § 2 ПЗР ЗОСОИ е обявена за противоконституционна с Решение № 4 на КС от 11.03.1998 г. /ДВ, бр. 30 от 17.03.1998 г./. Следователно с влизане в сила на ЗОСОИ за собствениците на имоти по чл. 1 ЗВСОНИ, какъвто е процесният, вкл. след възстановяване на преклузивния срок за предявяване на иск по чл. 7, с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 е предвидена възможност за обезщетяване по реда на чл. 6 с избор на обезщетението. Собствениците по чл. 1 ЗВСОНИ имат възможност да предявят иска по чл. 7 ЗВСОНИ за възстановяване собствеността върху отчуждения имот, при възстановения преклузивен срок, както и да потърсят обезщетение по ЗОСОИ. След като ищецът е направил искане и е получил обезщетение по чл. 5, ал. 1 ЗОСОИ преди да заведе иска по чл. 7 ЗВСОНИ, то той е упражнил реституционните си права и реституцията е приключила с направения избор да бъде обезщетен. Обезщетяването по ЗОСОИ е предмет на административно производство и приключва с издаване на административен акт. В случая тази процедура е инициирана от ищеца и е завършила с влязъл в сила административен акт на компетентния орган. Ищецът като страна в това производство е обвързан от него. Той не е легитимиран вече да оспорва сделката с третото лице с иск по чл. 7 ЗВСОНИ, т. е. да търси реално възстановяване собствеността върху имота. Това е така, защото лицето, от което е отчужден имотът, може да получи реално възстановяване на имота, само ако не е обезщетено. Надлежното обезщетяване е алтернатива на реалната реституция и не може да се кумулира с нея, поради общия правен принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване. По основателността на касационната жалба. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Изводите, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не са установил материалноправната си легитимация по иска с правно основание чл. 7, ал. 1 ЗВСОНИ за реално възстановяване собствеността на имота, са законосъобразни. Налице е пречка за уважаването на така предявения иск - приключила реституционна процедура с получаване от правоимащия на обезщетение по чл. 5, ал. 2 ЗОСОИ. При това положение е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ. С оглед изхода на производството и направеното искане, на ответницата по касация Х. Б. П. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лева - изплатено възнаграждение за един адвокат. На останалите ответници по касация разноски не следва да се присъждат за производството, тъй като няма доказателства да са направили такива. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.