Определение № 143 от 18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 134/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Р. И. К. и Л. Райчева К. ,С. С. Сотиров и М. Райчева Ч. – С. ,всички чрез адв. П. Т. от САК, срещу определение от 17.12 2010г. по гр.д. № 2795/2008г на С. апелативен съд, пред който съд е висящо въззивното производство след връщане на делото за ново разглеждане от С. апелативен съд ,е оставил без уважение молбата на частните жалбоподатели да бъде обезсилен изпълнителният лист срещу тях, издаден въз основа на обезсиленото от Върховен касационен съд с решение №1170 от 19.12.2008г по гр.д. № 3777/2007г на ВКС, ІІІ г.о въззивно решение от 27.06.2005г по гр.д. № 1012/2004г на САС. Частните жалбоподатели поддържт оплакване за неправилност на определението и изтъкват ,че при разрушена връзка между изпълняемо въззивно осъдително решение (в случая обезсилено) и функционално свързаното с него издаване на изпълнителен лист ,последният като правен акт не може да съществува Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. В обжалваното определение е обосновано изтъкнато и по същество съобразено изрично уреденото за процесния случай законодателно разрешение. Предвид изричните разпоредби на чл. 241 ал.2 и ал. 3 от ГПК (отм), възпроизведени и в чл. 245 от действащия ГПК, Обезсилването или отмяната на въззивно решение по реда на инстанционния контрол, при връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, не е основание на „обезсилване” на издадения въз основа на същото решение изпълнителен лист ,доколкото спорът между страните е още висящ и не е разрешен с влязло в сила съдебно решение Настоящата частна жалба се основава на общи доводи за връзката между изпълнително основание и изпълнителния лист ,които съображения са неотносими при дадената от законодателя изрична уредба. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,