Определение № 74 от 05.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 371/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. К. С. срещу определение на Софийски градски съд № 266126 от 14.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 13331/ 2020 г., в частта му, с която е потвърдено определение на Софийски районен съд от 23.11.2020 г. по гр.д.№ 57192/ 2020 г. и по този начин е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател против Т. Н. Д. - З. иск за установяване на нищожността на постановление на частен съдебен изпълнител рег.№ *** по изп.д.№ 20128410412272 от 18.06.2013 г. за назначаване на особен представител на длъжника по изпълнението Й. К. С.. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно приел отсъствие на правен интерес за предявяване на иска. Според него за наличието или липсата на такъв следвало да се изходи единствено от твърденията в исковата молба. В конкретния случай той твърдял, че с обявяване на постановлението за нищожно пред него се откривал пътя да подаде възражение по чл.423 ГПК и молба за отмяна на постановление по същото изпълнително дело за възлагане на негов недвижим имот на ответницата след проведена публична продан. Това обосновавало наличието на правен интерес, което понятие следвало да се тълкува разширително, а не стеснително. Затова счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: има ли правен интерес от иск за обявяване на нищожност на охранителен акт – постановление на частен съдебен изпълнител за назначаване на особен представител; може ли такъв интерес да бъде обоснован с възможността за упражняване на процесуални права лично от страната, на която е бил назначен такъв представителя; налице ли е такъв интерес ако страната е имала в изпълнителното производство качеството длъжник; в последната хипотеза обосновава ли наличието на правен интерес от иска за нищожност възможността длъжникът да обжалва възлагателно постановление по изпълнителното дело или това право е погасено. Счита, че първият от тези въпроси е разрешен в обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС, за останалите поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния Софийски районен съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Й. К. С. срещу Т. Н. Д. – З., предявен е иск за установяване на нищожността на постановление на частен съдебен изпълнител рег.№ 841 по изп.д.№ 20128410412272 от 18.06.2013 г. за назначаване на особен представител на длъжника по изпълнението Й. К. С.. Твърденията, от които ищецът извежда спорното право и правния си интерес, са за образувано срещу него и друго лице изпълнително производство, по което не е взел участие лично, а чрез назначен от съдебния изпълнител представител. Постановлението, с което това е сторено, счита за нищожно поради издаването му от некомпетентен орган, доколкото особен представител на длъжника по изпълнението може да назначава само съда. При тези твърдения е отправено искане за обявяване на нищожността на постановлението. Първоинстанционният съд счел, че липсва интерес от търсената искова защита и прекратил производството по делото. Въззивният съд, с обжалваното в настоящето производство определение, споделил изводите на първата инстанция. Посочил, че ищецът вече е упражнил правото си да обжалва лично възлагателното постановление по изп.д.№ 20128410412272, жалбата му е разгледана по същество и отхвърлена. Затова той не можел да обоснове интерес от обявяване на нищожността на постановлението от 18.06.2013 г. за назначаване на особен негов представител с възможността да обжалва възлагателното постановление. Такъв интерес не можело да бъде обоснован и с възможността, ако постановлението бъде обявено за нищожно, да бъде подадено възражение по чл.423 ГПК. Това не било необходимо условие за провеждане на производство по чл.423 ГПК, а и съгласно трайно установената практика в заповедното производство не било допустимо на длъжника по изпълнението да бъде назначаван особен представител. Съдът допълнил, че интерес не може да бъде обоснован и от възможността за отмяна на постановлението по чл.303 ГПК, защото на отмяна подлежали именно влезли в сила, а не нищожни актове. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси са обуславящи, но те не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито имат значение за точното прилагане н закона и развитието на правото. По разрешаването на тези въпроси има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна и която е съобразена при постановяване на обжалваното решение. Всяко лице, чиято правна сфера е засегната от страдащ от тежък порок съдебен акт или акт на правоприлагащ орган, може да иска установяване на неговата нищожност по исков ред. Искът е установителен и абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост е наличието на правен интерес /чл.124 ал.1 ГПК/. Според трайно установената практика /срв. решение № 83/ 23.05.2018 г. по гр.д.N 3448/ 2017 г., ІІІ г.о. и цитираните в него/ правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Ако ищецът го обосновава с възможност въз основа на положително съдебно решение по установителния иск да упражни други процесуални права, интерес от исковата защита не може да има, след като тези права са вече упражнени или ако за упражняването им не е необходимо предварителното установяване на съществуването или несъществуването на друго право със сила на пресъдено нещо. Същото е прието в обжалваното определение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд