Определение № 618 от 06.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3056/2014 г.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. С определението, предмет на обжалване състав на Ловешки окръжен съд е оставил без разглеждане, като недопустима молба вх. № 1048/13.02.2012 г. на С. Г. С. на основание чл. 248, ал. 1 ГПК и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че молбата по чл. 248 ГПК е следвало да бъде подадена в едноседмичен срок, като се е позовал на определение по ч. гр. дело № 412/2010 г. на състав на ВКС, посочил е, че споделя практиката утвърдена с него, „че молбата по чл. 248 от ГПК относно съдебните определения следва да бъде подадена в срока за обжалване, респективно при окончателните определения – в едноседмичен срок”. В следващите си мотиви окръжният съд е изложил съображения за просрочието на молбата, а именно приел е, че определението е обявено в електронната система на 28.01.2013 г. и срокът на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 60, ал. 4 ГПК е изтекъл на 04.02.2013 г., при което положение молбата е извън срока предвид подаването й по пощата на 12.02.2013 г. Определението е неправилно. Законодателят е определил срокове, в които страните могат да искат допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските в зависимост от конкретен критерий – обжалваемост на постановения съдебен акт. Когато съдебният акт е обжалваем срокът за подаване на молба по чл. 248 ГПК е срока за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем, срокът за подаване на същата молба е едномесечен и тече от постановяване на необжалваемия съдебен акт, т.е. от обявяването му по надлежния ред /чл. 235, ал. 5 ГПК/. В случая окръжният съд правилно е констатирал, че определението, чието допълване е било поискано от ищцата, понастоящем частна жалбоподателка не подлежи на обжалване. С това определение - № 95, постановено в закрито заседание на 28.01.2013 г. по ч.гр. дело № 23/2013 г. на същия съд е отменено определение № 3135 от 06.12.2012 г. по гр. дело № 770/2012 г. на Ловешки районен съд за оставяне без разглеждане на иск, предявен от С. С. против Районен съд, [населено място] по чл. 49 ЗЗД и за прекратяване на производството по делото и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Цитираното определение на окръжния съд е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК и е необжалваемо, тъй като с него се възобновява висящността на съдебното производство. В този смисъл доводите на частната жалбоподателка за начало на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от момента на връчване на препис от определението по ч.гр. дело № 23/2013 г. на Ловешки окръжен съд са неправилни. Обосновани са оплакванията й за неправилно приложение на чл. 248, ал. 1 ГПК от окръжния съд. След като определението по ч.гр. дело № 23/2013 г. на Ловешки окръжен съд е необжалваемо, за него се прилага срока, регламентиран от законодателя за необжалваемите съдебни актове – едномесечен срок от постановяването му. Нормативното разрешение при решенията е същото, за обжалваемите решения срокът е срока за обжалването им, а за необжалваемите, срокът е едномесечен от постановяването им. Тълкуването на разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК от окръжния съд е формирало правно разрешение, противоречащо на закона. Изложеният извод, приет от настоящата инстанция се налага от граматическото и логическо тълкуване на нормата. От граматическото тълкуване се установява, че текстът съдържа изрично правило за сезиране на съда по реда на чл. 248 ГПК в срок от един месец от постановяване на съдебния акт, когато същият е необжалваем. От логическото тълкуване на нормата се извежда приложимост на това правило и при необжалваемите определения. Това е така, тъй като липсва основание нормативното разрешение за сроковете по чл. 248, ал. 1 ГПК при решенията да бъде различно от това при определенията, предвид обособяването при последните също така на два вида съдебни постановления – подлежащи на обжалване и неподлежащи на обжалване. Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК относно едномесечния срок е единственото правило, което регламентира срока за допълване на необжалваемите съдебни актове в частта за разноските, поради което същото правило следва да се прилага и при искането по чл. 248 ГПК по отношение на необжалваемите определения, които както се посочи по – горе са също така необжалваеми съдебни постановления. Позоваването в мотивите на обжалваното пред настоящата инстанция определение на определение на състав на ВКС, цитирано по- горе е неправилно, тъй като разрешения от касационния съд въпрос не е идентичен с настоящия правен въпрос. В определението по ч. гр. дело № 412/2010 г. състав на ІІІ г.о. е разгледал въпроса за срока по чл. 248, ал. 1 ГПК при определение, което подлежи на обжалване, по – конкретно прекратително определение, допълването, на което в частта за разноските е било поискано по реда на чл.248 ГПК, а в настоящия процесуалноправен спор се разглежда въпроса за срока по чл. 248, ал. 1 ГПК при определение, което не подлежи на обжалване. Предвид изложеното ВКС в настоящия си състав приема, че срокът за допълване на посоченото по- горе определение е едномесечен и тече от обявяване на определението, което е станало на 28.01.2013 г. Срокът е изтекъл на 28.02.2013 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена по пощата на 12.02.2013 г., в срок. Поради това неправилно окръжният съд е оставил същата молба без разглеждане. Неговото определение е постановено в нарушение на закона, поради което следва да се отмени и делото трябва да се върне на окръжния съд за разглеждане на молбата по чл.248 ГПК по същество. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение