Определение № 107 от 17.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4728/2014 г.

Производството по делото е образувано по молбата вх. Nо 5373/ 17.02.2014 година на С. И. М. от [населено място], допълнена с молба от 05.06.2014 год. и искане за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1,2, 5 и 6 ГПК на Решение Nо 134 от 06.08.2009 година по гр.д. Nо 1534/2008 година на РС-Горна Оряховица, потвърдено с Решение Nо 408 от 11. 11. 2009 година по гр.д. Nо 908/2009 година на ОС-Велико Търново, с които е отхвърлен иска и за заплащане на обезщетение за недопускане на работа, на основание чл. 225 ал.3 КТ, влезли в сила с Определение No 1034 от 22.10.2010 година по гр.д. No 755/2010 год. на ВКС- III г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационното обжалване. С молба вх. Nо 1990 от 09.02.2015 година молителката С. И. М. е поискала 1./ на основание чл. 248 ал.1 ГПК да бъде изменено постановеното Решение No 157 от 07.01.2015 год. по настоящото дело, в частта за разноските, тъй като подадения отговор от адвоката на ответника е формален, липсват данни да е „разглеждал‘ делото или да е искал копия от материалите по него; 2./ на основание чл. 250 ГПК да се допълни решението, тъй като е направено искане за обединяване на молбата ми за отмяна с молба за отмяна вх.Nо 11994/15.04.2013 год.; 3./ на основание чл. 251 ГПК да се тълкува постановеното решение, тъй като на молителката не е ясно защо представеното от нея Писмо No 9105-205/ 22.06.2007 година ма министъра на образованието и науката не може да бъде прието за ново писмено доказателство. Наред с посочените искания, с молбата от 09.02.2015 година са въведени доводи за лишаване от право на процесуална защита и ефективно участие по делото, неприлагане като доказателство на личното трудово досие и отказ от събиране на доказателства, неспазване на сроковете по закон за въззивно и касационно обжалване. В дадения от съда срок е постъпил писмен отговор становище по допълнителните исканията на молителката, в смисъл, че същите са неоснователни. По подадената молба, настоящият състав на ВКС намира: Искането по чл. 248 ал.1 ГПК да бъде изменено постановеното Решение No 157 от 07.01.2015 год. по настоящото дело, в частта за разноските с конкретни доводи, че „ подадения отговор от адвоката на ответника е формален, липсват данни да е разглеждал делото или да е искал копия от материалите по него“, е неоснователно. За да бъде изменено решението на съда в частта за разноските, имащо в тази част характер на определение, законодателят е поставил няколко условия- искането да се направи в срок, който срок при необжалваемите решения, каквото е решението постановено в производството по чл.л 303 и сл. ГПК, е едномесечен по постановяването му, а когато се касае до искане за намаляване на присъдените разноски поради прекомерност, то присъдената сума да не е адекватна на фактическата и правна сложност на делото. Решението, с което е оставена без уважение молбата на С. М. за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК е постановено на 07.01.2015 година, а молбата и по чл. 248 ГПК е подадена на 09.02.2015 година .Предвид обстоятелството, че месечният срок –о7.02.2015 година изтича в неработен ден / събота/ и първият работен ден е 09.02.105 година, следва, че молбата е подадена в срок.С посоченото решение, ВКС е осъдил С. М. да заплати разноски по делото в размер на 450 лв. Съгласно действащите нормативи за определяне на минималните адвокатски възнаграждения, определения за защита хонорар за един адвокат в рамката на допустимия от закона размер,а с оглед поведението на молителката и многобройните и искания по делото, не може да се приеме, че този хонорар е прекомерен. Искането по чл. 250 ГПК да се допълни решението, тъй като е направено искане за обединяване на молбата ми за отмяна с молба за отмяна вх.Nо 11994/15.04.2013 год. Искането за обединение на настоящото отменително производство с предходна подадена молба за отмяна от 15.04.2013 година е направено с молбата на С. М. 10417/27.11.2014 година. По това искане на страната няма изрично произнасяне на съда, поради което следва, че тази молба е самостоятелна и подлежи на самостоятелно разглеждане, при надлежно образувано отменително производство. След като по настоящото дело няма обединяване с другата молба, то и не може да има искане за допълване на съдебното решение. Разпоредбата на чл. 250 ГПК касае само и единствени допълване на съдебното решение, когато в рамките на предмета на спора липсва произнасяне на съда по някое от исканията .Настоящето производство е образувано по молба за отмяна, по която съдът се е произнесъл изцяло, поради което и не може да се иска „допълване на съдебното решение“ ‚ в см. на чл. 250 ГПК. Искането за тълкуване на съдебното решение по реда чл. 251 ГПК е също неоснователно.Тълкува се онова съдебно решение, което е неясно и не може да бъде точно разчетена волята на съда. В настоящия случай не може под формата на искане за тълкуване, страната да заяви искане за нова преценка на конкретно доказателство в смисъла, в който самата страна иска. Ако за молителката не е ясно защо представеното от нея Писмо No 9105-205/ 22.06.2007 година на министъра на образованието и науката не може да бъде прието за ново писмено доказателство, то мотивите за това на съда не будят съмнение. Въведени доводи за лишаване от право на процесуална защита и ефективно участие по делото,поради неприлагане като доказателство на личното трудово досие и отказ от събиране на доказателства, неспазване на сроковете по закон за въззивно и касационно обжалване, не могат да получат отговор, тъй като след приключване на делото, за решаващия съд не съществува процесуална възможност сам да преценява правилността и законосъобразността на извършените от него процесуални действия. По изложените съображения, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия